Надежда Нейнски: Сутринта донесе облекчение за всички в търсенето на край на конфликта в Близкия изток
Служебният външен министър Надежда Нейнски коментира двуседмичното примирие между САЩ и Иран и подчерта условията за неговата устойчивост, включително ядреното разоръжаване на Техеран.
Сутринта донесе дългоочаквано облекчение за международната общност в усилията за прекратяване на напрежението в Близкия изток. Служебният външен министър Надежда Нейнски направи този коментар по повод обявеното двуседмично примирие между САЩ и Иран. Дипломатическата глътка въздух дойде непосредствено преди изтичането на поредния ултиматум от страна на Вашингтон към Техеран. Ситуацията остава динамична, като светът следи дали временното прекратяване на огъня ще прерасне в траен мир.
Устойчивостта на това споразумение е обвързана с няколко критични изисквания към иранската страна. Първостепенно условие е Иран да се откаже окончателно от амбициите си за създаване на ядрено оръжие. Международната общност настоява за гаранции, че обогатеният уран няма да се използва за военни цели. Допълнителните условия включват пълно преустановяване на обстрела срещу държавите от Персийския залив. Ключов елемент за стабилността на световната икономика остава и безусловното отваряне на Ормузкия проток.
На практика това примирие, по същество, дава ясните линии, по които ще се търси дали ще бъде устойчиво. Разбира се, рано е за оптимизъм, защото нагнетената ситуация през последните седмици е изключително тежка. В един конфликт най-важно е дали ще се създаде такова доверие, което да доведе до прекратяването на конфликта. Така че нека бъдем предпазливи, да видим как ще протекат тези преговори. За съжаление на няколко пъти сме имали очаквания, които не са се увенчавали с успех.
Геополитическото напрежение се засили след гласуването в Съвета за сигурност на ООН. Резолюцията за отварянето на Ормузкия проток беше отхвърлена през изминалата нощ. Русия и Китай гласуваха против предложението, въпреки първоначалните очаквания да се въздържат. Този акт разкри дълбоката обвързаност на регионалните конфликти с глобалните икономически интереси. Според българския външен министър, някои държави извличат директни ползи от нестабилността на петролния пазар.
Русия успя да натрупа огромни финансови постъпления от затварянето на Ормузкия проток, постъпления, които веднага се наливат във военната й машина. Както знаем, и тя по същество имаше интерес от този конфликт, защото това даде възможност на военната индустрия да се захрани с повишаването на цените на петрола, тя има алтернативни пътища, през които да го изнася, така че в съвременния свят всичко е свързано и интересите се преплитат.
Европейският съюз активно търси дипломатически изход от кризата чрез постоянни дискусии. Надежда Нейнски участва във видеоконферентен разговор по инициатива на британския външен министър. В диалога се включиха и представители на страните от Персийския залив. Тези държави са сред най-сериозно засегнатите от военните действия в региона. Гневът сред арабските партньори е голям, особено поради атаките по време на свещената седмица на Рамазана.
Аз разговарях с по-голямата част от колегите си от страните в Залива и те бяха така изключително гневни, още повече, че и в свещената седмица на Рамазана те бяха атакувани от съседите си по един абсолютно жесток и безпрецедентен начин. Така че стремежът на този разговор беше първо да изслушаме това, което се случва там, да сближим позициите си. България заяви, че тя няма да участва в никакви войни операции в Ормузкия проток, но разбира се, България се присъедини към усилията и апелите към Иран за отварянето на протока, защото търпи икономически последици.
Военната обстановка в региона остава критична въпреки обявеното примирие. През последното денонощие САЩ и Израел нанесоха масирани удари по ирански обекти в Шираз и Исфахан. Поразени бяха петролни съоръжения и системи за противовъздушна отбрана на остров Харк. В отговор Иран изстреля балистични ракети към Тел Авив, като в Централен Израел бяха регистрирани около 20 взрива. Тези събития подчертават крехкостта на постигнатото споразумение.
Българското правителство поставя националната сигурност като основен приоритет в своята външна политика. Надежда Нейнски подчерта, че членството в ЕС и НАТО предоставя най-силните гаранции за страната ни. Тя защити тезата, че България трябва да води активна политика, за да предпази своите интереси. Според нея само декларативните призиви за мир не са достатъчни без реални механизми за сигурност.
Това което искам да кажа много ясно, че защитата на nationalните интереси и националната сигурност на България минава през активна, а не през пасивна външна политика. Този така девиз за мира – всички сме за мир. Няма държава, която да каже „Аз съм за война“. Въпросът е какви гаранции може да бъдат получени за мирно решение, по какъв начин България може да защити националната сигурност и тук вече се разделят нещата.
Министърът коментира и важността на двустранното споразумение с Украйна. Този документ очертава политическа рамка за сътрудничество в сферата на модерните технологии. България се стреми да се възползва от технологичния капацитет, който Украйна е развила по време на войната. Това сътрудничество може да донесе нови възможности за българската военна индустрия и модернизация на армията ни.
България изключително закъснява с подписването на това двустранно споразумение. А България, от друга страна, иска да се възползва от високотехнологичния капацитет на Украйна. Украйна, по силата на необходимостта на тази война й се наложи буквално да създаде в рамките на 4 години изключителен високотехнологичен капацитет за своята армия. Това е ноу хау, от което българската армия се нуждае и от сътрудничеството по силата на това споразумение ние можем да получим наистина много възможности и българската военна индустрия също може да получи изключително големи възможности, които ние преценихме, че са в интерес на страната ни.
Глобалните икономически последици от конфликта вече се усещат по целия свят. Кристалина Георгиева предупреди за риск от по-висока инфлация и забавяне на световния икономически растеж. В този контекст Европейската комисия свиква извънредно заседание за обсъждане на ситуацията. Очаква се в петък в Пакистан да се проведат нови преговори между представители на САЩ и Иран.
