Надежда Йорданова: Текстовете за „Лукойл“ са прибързани и лесно оспорими, изключен е съдебният контрол
Бившият министър на правосъдието Надежда Йорданова нарече приетите промени за управлението на „Лукойл“ „прибързани“ и „създаващи сериозни правни рискове“, тъй като изключват съдебния контрол. Тя посочи, че законът е минал през енергийната комисия за едва 26 секунди и не отговаря на германския модел, на който се позовават управляващите. Йорданова призова за спешно заседание на КСНС, тъй като няма ясен план за гарантиране на енергийните доставки.
Надежда Йорданова Кадър: bTV
Бившият министър на правосъдието и депутат от ПП–ДБ Надежда Йорданова остро разкритикува приетите миналата седмица промени в закона, касаещи управлението на нефтената рафинерия на „Лукойл“ в Бургас. Йорданова определи текстовете като „прибързани, недобре обмислени и създаващи сериозни правни рискове“, тъй като позволяват назначаване на особен управител, потенциално водещо до национализация и контрол върху продажбата на активи.
По време на предаването „Лице в лице“ по bTV, тя подчерта, че законодателният процес е бил опорочен. Депутатът припомни, че заседанието на парламентарната комисия по енергетика е продължило едва 26 секунди, а законът е бил приет на две четения в рамките на едно заседание, като между тях текстовете са били пренаписани. По думите ѝ, това е „пример за лош законодателен процес“, който генерира повече неясноти, отколкото решения.
Основният правен проблем, според Йорданова, е изключването на съдебния контрол върху процедурата. Управляващите се позовават на германския модел, но Йорданова изтъкна, че в Германия процедурата е много по-прозрачна, като всеки етап се контролира от федералния административен съд. За разлика от това, в българският вариант съдебният контрол е изключен, което погазва принципите на международното и конституционното право.
Назначаването на особен управител против волята на собственика представлява сериозно ограничение на правото на собственост, а липсата на контрол създава риск от превръщане на мярката в инструмент за политически контрол.
Управляващите твърдят, че целта на новия акт е да позволи на България да поиска изключение от санкциите срещу „Лукойл“ и да опази оборотния капитал в рафинерията. Независимо от това, експерти изразяват опасения, че при назначаване на особен управител ще е необходим сериозен капитал за опериране, а несъгласуваните действия могат да доведат до загуба на ефективен оперативен мениджмънт.
Йорданова постави и въпроси относно националната сигурност и логистиката. Тя заяви, че държавата трябва да гарантира достъп на гражданите и бизнеса до горива на достъпни цени, но към момента няма ясен план как това ще стане. Част от задължителните запаси се намират извън страната и са нужни между 7 и 45 дни, за да бъдат внесени, което поставя България пред риск при прекъсване на доставките.
Депутатът настоява за постигане на институционална координация и политически консенсус и призова за спешно заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента и Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Йорданова припомни, че действащият закон позволява назначаването на особен управител още от януари 2023 г., когато такава фигура е предвидена по предложение на „Демократична България“. По думите ѝ, управляващите могат да назначат такъв управител още днес по вече съществуващия закон, без да чакат обнародването на новия акт.
В отделен коментар, Надежда Йорданова критикува и проектобюджета за 2026 г., като го определи като „левичарски, проинфлационен и опасен от гледна точка на дълговата спирала“. Тя призова за съкращаване на неефективните разходи, ограничаване на бонусите в администрацията и пресичане на корупционните практики и източването на публични ресурси.
