Над половината граждани в ЕС избягват обществения транспорт: Къде е България в класацията?

Ново проучване на Евростат от 11 март 2026 година разкрива сериозни предизвикателства пред мобилността в Европа. Данните показват, че 50,6% от гражданите на Европейския съюз над 16 години не са използвали обществен транспорт през 2024 година. България се намира над средните нива за съюза по този показател.

Статистиката поставя Кипър на първо място по неизползване на масов транспорт с дял от 85%. Следват Италия с 68% и Португалия с 67,8%. В другия край на класацията е Люксембург, където едва 15,7% от хората не ползват тези услуги. Естония и Швеция също отчитат висока активност с нива на неизползване съответно 26,6% и 26,7%.

В България 55,5% от населението не е използвало обществен транспорт през разглеждания период. Основните причини за това са хигиената, нередовните графици и остарялата материална база. България е с най-нисък дял обновени автобуси в ЕС, което пряко влияе върху избора на пътниците.

Гражданите споделят критични мнения за състоянието на превозните средства. Тодорка Прашилова отбелязва:

Прекалено много е мръсно вътре, вече не чистят.

Други пътници акцентират върху нередовността на превозите и струпването на няколко автобуса едновременно. Въпреки това 15,3% от българите използват обществен транспорт всеки ден. Те посочват като предимства избягването на трафика и по-високата безопасност. Потребители като Журжета хвалят софийското метро като модерна алтернатива. Пътниците настояват за промени, включително по-голямо внимание от страна на шофьорите при качване на хора.

Самите водачи също изразяват сериозно недоволство от условията на труд. Цанко Цанков, шофьор на автобус, разказва за напрежението по време на работа:

Вечерните часове, нощните курсове, там е страшно, там трябва да си с железни нерви, стават неприятности, разправии, повишаване на тон, ние не сме обезопасени, нито паник бутон, нищо, просто караме на късмет и добра воля.

На фона на тези оплаквания, шофьорите на градския транспорт в София са в стачна готовност. Те настояват за по-добра сигурност и диалог с местната власт.

В София обаче се наблюдава различна тенденция спрямо останалата част от страната. Владимир Лазаров от Центъра за градска мобилност отчита средно повишение от 100 000 пътници дневно. През 2025 година се забелязва ръст от 3,5% спрямо предходната година. Продажбите на превозни документи са скочили с 30% за последните три години.

Васил Терзиев – кмет на София, подчертава значението на инвестициите в сектора:

Изключително важно да се развива във всички посоки и възнаграждения, и инфраструктура и подвижен състав. Аз го ползвам, ползват го децата ми, родителите ми.

Иван Таков – председател на комисията по транспорт в СОС, допълва, че целта е транспортът да стане по-удобен за отдалечените квартали.

Нашата цел е да направим градския транспорт не само по-удобен, но и по-редовен, защото една от причините особено от по-отдалечените места и квартали е да използват автомобили е точно тази нередовност на градския транспорт.

Андрей Зографски – общински съветник от „Спаси София“, изразява съжаление за бавното темпо на промените:

Решенията отдавна са измислени бус ленти и отделени коридори и повече превозни средства на линия. За огромно съжаление единствената бус лента, която се направи в този мандат беше тази на бул. „Патриарх Евтимий“.

Столичната община планира да инвестира 6,7 млн. евро за купуване на 42 нови автобуса със стандарт Евро VI. Въпреки това остава въпросът за финансирането, тъй като 61 млн. евро от държавата не достигат за транспорта на София според местната администрация.