Над 800 училища с пълна забрана за телефони, законът влиза от януари 2026 г.

Въвеждането на забрана за мобилни телефони в българските училища набира скорост. Към момента 825 училища вече са въвели пълна забрана, като учениците предават устройствата си преди първия звънец и ги получават след последния час. Други 1391 училища прилагат частична забрана, позволяваща ползването на телефони само през междучасията. Едва 46 училища все още нямат никакви ограничения.

Тези данни, предоставени от Министерството на образованието и науката (МОН), показват, че около 98% от училищата в България вече имат някакъв режим на ограничение. Предстоящите промени в Закона за предучилищното и училищното образование предвиждат пълна забрана на мобилните устройства, включително смарт часовници и таблети, в цялата училищна територия, включително междучасията. Изключение ще се прави само за образователни цели, здравословни причини или форсмажорни обстоятелства.

Законовите промени, които се очаква да бъдат гласувани на второ четене, ще влязат в сила от януари 2026 година. Министър Красимир Вълчев посочва, че тази мярка ще подкрепи училищата в прилагането на ограниченията. МОН ще предостави методически указания за ефективно интегриране на устройствата само за учебни дейности.

Темата за забраната на телефоните в училище е актуална в много държави. Проучването PISA 2022 показа, че дигиталните разсейвания значително влияят на образователните резултати и концентрацията. 46% от българските ученици се разсейват с телефони в час, което е доста над средното за ОИСР (30%).

Тази тенденция не е само българска. Франция, Италия, Обединеното кралство, Нидерландия и Гърция вече прилагат забрани. В Германия призивите за тотална забрана зачестяват след влошените резултати от PISA 2022. Министър Вълчев многократно е подчертавал важността на намаляване времето пред екраните, тъй като то е сред основните причини за ерозия на мотивацията за учене по математика и природни науки.

Според него средно учениците прекарват по три часа на ден пред устройства, като от тях над два часа са в социални мрежи. “Това има изключително зловредно влияние върху мозъка и неговото развитие, върху очите, концентрацията, но това е и пропуснато време. Тези два часа могат да се използват за движение, за спорт и други по-полезни неща”, казва Вълчев.

Световният опит също подкрепя тези мерки. В Австралия, която първа въведе законова забрана за ползване на социални мрежи от лица под 16 г., компанията „Мета“ деактивира над половин милион акаунта. Новият австралийски закон, действащ от 10 декември, забранява на деца под 16 години да имат профили в 10 водещи платформи, включително TikTok, Snapchat и YouTube.

Европейският парламент също призовава за решителни мерки за онлайн защита на подрастващите, включително въвеждане на минимална възраст от 16 години за ползване на социални мрежи и забрана на пристрастяващи практики. Доклад на ЕП отбелязва, че 78% от децата между 13 и 17 години проверяват устройствата си поне веднъж на час. Едно от всеки четири деца показва признаци на проблемно или дисфункционално използване на смартфони, наподобяващо пристрастяване.

Според проучване на Евробарометър от 2025 г., над 90% от европейците смятат защитата на децата онлайн за неотложен въпрос, посочвайки отрицателното въздействие на социалните медии върху психичното здраве, кибертормоза и достъпа до неподходящо съдържание. В България се предвижда проверката на възрастта в социалните мрежи да стане част от националния цифров портфейл, който трябва да е готов до края на тази година.

Министърът на електронното управление Валентин Мундров обясни, че цифровият портфейл ще бъде технологично решение за ограничаване достъпа на по-малките деца. Повече за рисковете от социалните мрежи можете да прочетете тук.

“В офлайн среда нещата са доста по-прости. Стандартната практика изисква документ за самоличност. Затова е резонно да се очакват подобни защитни механизми и онлайн, където рисковете, особено за непълнолетните, са значителни”, обясни Мундров.

Министър Вълчев е категоричен, че е необходим комплекс от мерки, тъй като социалните мрежи имат зловредно въздействие върху развитието на децата, включително върху детския мозък, съня и най-важните умения. Изследвания показват, че децата прекарват средно 2.5 до 3 часа дневно в мрежите, което е 1/5 до 1/6 от времето, в което са будни. Прекомерната употреба засилва тревожността, понижава самооценката, увеличава риска от депресия и нарушава съня.

Професор Джонатан Хайд, автор на бестселъра „Тревожно поколение“, смята, че забраната на телефоните в училище ще направи децата по-внимателни към уроците, а междучасията – по-активни. Училищата, които вече са въвели забраната, отчитат положителен ефект: намаляване на агресията и засилено общуване между учениците. Дебатът продължава да се фокусира върху балансирания подход – дали телефоните са инструмент за обучение или само отвличат вниманието.