Над 46 000 чужди работници пристигнаха в България през 2025 г.

През 2025 г. България е привлякла близо 46 000 работници от 86 държави, което е значително увеличение спрямо предходната година. Агенцията по заетостта е издала разрешения за работа на 24 642 граждани на трети страни. Това показват официални данни, предоставени от ведомството на БТА. Най-много чуждестранни кадри са заети в хотелиерството, ресторантьорството, селското стопанство и строителството.

Чужденци са работили също в здравеопазването, търговията, транспорта и промишлеността. Значителен брой са ангажирани и в сферата на информацията и творческите продукти. От общия брой, 1295 граждани от Турция, Северна Македония и Индия са получили разрешения за работа. Седем души от Руската федерация, Беларус и Украйна са регистрирани за дейност на свободна практика.

Сезонната заетост до 90 дни е привлякла 19 057 души, основно от Узбекистан, Киргизстан и Турция. За краткосрочна заетост до 90 дни са пристигнали 4211 души от Турция, Северна Македония и Индия. 72 чуждестранни граждани с български произход, предимно от Сърбия, Молдова и Украйна, са работили в търговията, преработващата промишленост и транспорта.

Агенцията по заетостта прилага и четири съвместни процедури с дирекция „Миграция“. Те включват Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР), Синя карта на Европейския съюз, Разрешение на сезонен работник до 9 месеца и Разрешение за преместване по вътрешнокорпоративен трансфер. За първи път броят на сезонните работници е по-малък от тези с Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР).

Общият брой чужденци с разрешителни за работа за цялата 2025 г. достига 46 000 от 86 държави, в сравнение с 34 720 през 2024 г. През последните 5-6 години в България са работили между 105 000 и 108 000 чужденци от 65 държави. Най-големите доставчици на работна сила са Узбекистан (над 10 000 души), Турция, Индия, Киргизстан и Непал. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов потвърди тези данни.

Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта, отбелязва повишения интерес за работа у нас от чужденци.

Започваме да засилваме този процес за внос на работна ръка, смята тя. Облекчаването на процедурите и намаляването на изискването за документация също е важно, добави експертът.

Това се налага поради демографската ситуация в страната. Василева подчертава, че има сектори, които са непривлекателни за българите, но вносът на работна ръка не води до загуба на български работни места.

Въпреки вноса на кадри, дефицитът на трудовия пазар нараства с над 25%. Икономистът Георги Вулджев изразява мнение, че увеличаването на вноса на труд не решава структурните проблеми, а ги задълбочава. Атанаска Тодорова от КНСБ също отбелязва ръста на държавите-донори до 86 през 2025 г.

За 2026 г. се очаква предизвикателствата, свързани с геополитическите процеси и рисковете за снабдителните вериги, да продължат. Василева съветва мениджърите по човешки ресурси да изградят по-устойчиви и разнообразни стратегии за привличане на кадри. Тя акцентира и върху използването на Изкуствен интелект (ИИ), който може да поеме оперативна работа и да освободи време за личен живот и здраве. Повече информация за ИИ и пазара на труда може да намерите в тази статия.