Над 300 000 българи инвестират в криптовалути при нови строги правила за сигурност

Стотици хиляди българи вече активно управляват своите спестявания чрез дигитални активи. **Над 300 000 души в България са инвестирали в криптовалути**, като броят им постоянно нараства. Експертите очакват този интерес да се засили под влиянието на новото европейско законодателство. Регламентът MiCA вече създава по-сигурна среда за потребителите и търговците.

България изпреварва почти двойно средните нива за Европа по инвестиции в дигитални активи. Докато в Европейския съюз средният процент на инвестиралите е между 6 и 8%, у нас той достига 13%. **Пазарната капитализация на криптоактивите в световен мащаб вече наближава 4 трилиона долара.** Тези данни показват, че българите проявяват сериозен интерес към високорисковите виртуални валути. Често поколението Z предпочита да инвестира във финансови пазари вместо в традиционните недвижими имоти.

Димитър Делчев, учредител на ПАН Блокчейн асоциация, подчертава потенциала за още по-голям обхват на пазара:

Последните данни са, че 300 000 българи са инвестирали парите си в криптоактиви. Трябва да направим бележка – възможно е броя да е много по-голям двоен и троен.

Иван Токев, мениджър финансови пазари в компания инвестиционен брокер, допълва статистиката за страната:

Между 6 и 8% е средното за ЕС в България е около 13% т.е. 13% от българите са имали някакъв досег с т.нар. криптовалути.

**Комисията за финансов надзор (КФН) издаде първия лиценз за доставчик на криптоуслуги в началото на 2026 година.** Това бележи старта на реалното прилагане на европейския регламент MiCA в страната ни. Около 60 компании са заявили интерес към получаване на лиценз от регулатора. До момента осем фирми са подали официални документи за проверка. КФН обаче поддържа строги стандарти и вече отказа лицензи на четири от кандидатите. Причината за отказите е непълна или некоректно подготвена документация от страна на компаниите.

Иван Токев обяснява значението на новите правила за крайните потребители:

Наличието на самата регулаторна рамка е много сериозна предпоставка. Поставят се изисквания към всички издатели на каквито е и да е криптоактиви. Това беше съществен проблем в досегашния криптосвят появяваха се всякакви измамници, които можеха да правят какво ли не.

Димитър Делчев също акцентира върху повишената прозрачност на пазара:

Занижава се възможността един криптоактив да се окаже кух, фалшив или пирамида стига да се предлага на европейския пазар. Измамите с криптоактиви ще бъдат по-малки., освен това начина по който се представя публичната информацията е много по-подробен.

Глобалната икономическа обстановка също влияе върху решенията на българските инвеститори. **Биткойн поддържа висока пазарна цена около 87 734 долара**, привличайки вниманието на големи институции. Прогнозите на Nexo и Maple Finance за 2026 г. са оптимистични. Те очакват цената на водещата криптовалута да достигне нива между 150 000 и 200 000 долара. Търсенето на алтернативни доходи нараства, като някои експерти смятат, че и държавни ценни книжа на борсата ще дадат пари в ръцете на хората.

**България се подготвя за приемане на еврото от 1 януари 2026 година.** Този преход може да промени инвестиционните навици на гражданите през периода на двойно циркулиране. Въпреки позитивните очаквания, аналитиците предупреждават за висока волатилност през 2026 година. Геополитическата несигурност и макроикономическите промени остават фактори, които могат да разклатят пазарите. Инвестициите в дигитални активи запазват своя висок риск и потенциал за пълна загуба на капитала.