Над 220 автентични гозби и вина на традиционна трапеза в Димитровград
Над 220 автентични гозби и вина бяха представени на традиционна коледна трапеза в Димитровград. Събитието събира кулинари от региона, които представят стари рецепти, запазени през поколенията. Майстор-готвачът Иван Звездев оцени ястията и приготви боб по манастирски.
Кулинари от Димитровград и региона подредиха над 220 гозби и вина на внушителна трапеза. Събитието е част от 13-ото издание на традиционната коледна изложба-базар. Целта е съхраняване на българската кулинарна традиция и предаване на стари рецепти от поколение на поколение.
Сред представените ястия бяха халва от сирене, хляб с черен сусам, тиквеници, баници, месни деликатеси, както и разнообразни сладкиши. Участниците, сред които 183 самодейци от всички села в района, се състезаваха в осем категории. Те включваха обредни хлябове, празнични пити, баници, постни и месни ястия, сладки изкушения, коледни мезета и домашни вина.
Един от акцентите на събитието беше прочутата ябълковска пуска, представена от Славея Грозева от село Ябълково.
„Другото, с което се слави Ябълково, е прочутата ябълковска пуска, която е неповторима по качества. Съседните села също правят пуски, но нашата е най-добра заради микроклимата, който в селото е сух и позволява продуктът да бъде изсушен добре. Той се суши близо два месеца, после пуската се прибира и се съхранява в дървена пепел.“
Гозбите бяха оценени от майстор-готвача Иван Звездев. Той приготви пред присъстващите 1000 порции манастирски боб чорба с наденица. Звездев сподели тайните за приготвянето на вкусен боб.
„Най-важното е бобът да се изкисне поне за една нощ и след това тази вода да се изхвърли. На другия ден се залива с нова, тя пак се изхвърля, след като кипне. Това е много важно, за да омекне целулозата. След това започва да ври на бавен огън – той не иска бурно кипене – и се слагат ароматни зеленчуци. Зимно време праз лук, кромид лук, може и парче целина, пащърнак – стар български и европейски зеленчук. Когато се свари, може да се сложи и малко домат.“
Сред експонатите бяха и осъвременени стари рецепти, като зелник с кайма за периода след пости. Мариета Стойчева от село Брод обясни приготвянето му.
„Корите се разточват, след това зелето и каймата се запържват и после всичко се залива с малко мазнина. Отгоре се намазва с яйце и прясно мляко. С любов щом се готви, всичко се получава.“
Най-младият участник беше 5-годишната Мия, която сама изпекла бисквитките за къщичка, направена с баба ѝ.
„Бисквитките – отрязахме няколко парчета и ги залепихме с шоколад.“
Подобни събития вдъхновяват младите хора да се интересуват от домашно приготвена храна. Те търсят стари рецепти, които носят в себе си вярванията и надеждите за изцеление на българския народ. Иван Звездев подчерта значението на традиционната храна за здравето.
„Определено в миналото българинът е бил по-здрав. Във всяко едно село, ако се разходите, не е имало нито лекар, нито зъболекар – всички са знаели силата на билките и магията им. В днешно време, за съжаление, индустрията е навсякъде.“
Според Звездев, Хипократ е бил прав: храната трябва да бъде нашето лекарство. На събитието 92-годишната Венка Балевска от село Бряст представи пет гозби, включително 150-годишна рецепта за патица с ябълки. Посетителите можеха да опитат и уникални ястия като тиква с ошав и „пръскана баница“ от село Длъгне.
