Над 2000 лекари жертва на насилие: Защо агресорите остават анонимни, а обществото обвинява медиците?
Над 2000 лекари в България са ставали жертва на физическа агресия, а 56% са били обект на вербални атаки, показва ново проучване. Въпреки стотиците регистрирани нападения годишно, осъдителните присъди са рядкост, а тревожно висок дял от обществото (41%) смята, че медиците понякога сами провокират насилието.
Тревожна статистика разкрива мрачната реалност в българското здравеопазване – агресията срещу лекари се превръща в ежедневие. Проучване на агенция „Тренд“, поръчано от Българския лекарски съюз (БЛС), показва, че 7% от медиците у нас, или над 2000 души, са били жертва на физическо насилие по време на работа. Още по-стряскащи са данните за вербалната агресия, на която са били подложени 56% от лекарите.
Проблемът има и друго, не по-малко обезпокоително лице – обществената нагласа. Докато всеки пети българин е ставал свидетел на обиди и заплахи към медицински лица, тревожен е фактът, че според 41% от анкетираните понякога лекарите сами са си виновни за враждебното отношение. Като причини се изтъкват неудовлетвореност от лечението, дълго чакане и неуважително отношение от страна на самия медик.
Бившият здравен министър д-р Мирослав Ненков остро постави въпроса за липсата на публичност за извършителите. Той недоумява защо медиите показват бития лекар, но не и неговия нападател. Според него част от проблема се корени и в системното недофинансиране, породено от корупция.
„Ако се краде по-малко, ще има пари и за лекари, и за лекарства, и за пациенти“
— д-р Мирослав Ненков
Той допълни, че на фона на символичната потребителска такса от 2,90 лв. очакванията към медиците често са нереалистични, като подчерта, че лекарят не е длъжен да работи извън установеното си работно време.
Спешните отделения – на първа линия на напрежението
Най-уязвими остават екипите в спешните отделения, където напрежението е най-високо. Д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на спешното отделение в МБАЛ-Пазарджик, разказва за ежедневния сблъсък с агресията.
„Особено когато се касае за по-малцинствените групи. Защото, когато се опитваме да им обясним каква е ситуацията и че в момента нямаме физическа възможност да приемем още пациенти, започват викове, трясъци, удари по стъклото на чакалнята.“
— д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на СПО, МБАЛ-Пазарджик
Той обясни, че подобни инциденти неизбежно влияят на концентрацията и способността на лекарите да предоставят адекватна грижа. Според 64% от медиците агресията пряко влошава качеството на лечението, което получават пациентите.
Институциите признават проблема, но наказанията липсват
Данните на МВР потвърждават мащаба на проблема – през 2024 г. са регистрирани 99 престъпления срещу медицински лица, а само до септември 2025 г. те вече са 75. Въпреки стотиците случаи, ефективното правосъдие често отсъства. Осъдителните присъди са рядкост и предимно условни, което създава усещане за безнаказаност у нападателите.
Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов настоява, че обществото трябва да разбере сериозността на ситуацията.
„Агресията срещу лекар не е просто нападение над отделен човек. Това е удар срещу здравната система и срещу правото на всеки пациент да получи адекватна грижа.“
— д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС
В отговор на ескалиращото напрежение, управляващите вече предприемат стъпки. Договорени са спешни мерки, сред които поставяне на камери и паник бутони в болниците и осигуряване на бърза реакция от охранителните органи. На законодателно ниво се подготвят промени в Наказателния кодекс за по-тежки санкции, които вече са преминали първо четене в парламента.
„Насилието над медици, било то физическо, вербално или психологическо, не е решение на нито един въпрос. Агресията не само, че не лекува, а подкопава устоите на здравната система.“
— Силви Кирилов, министър на здравеопазването
Докато институциите търсят решения, проблемът изисква и дълбока промяна в обществените нагласи. Защото лекарят, който е обиждан и нападан, трудно може да спаси живот.
