Над 11 млрд. евро от пенсионните активи са в чужбина, депутатите блокират инвестициите в българска инфраструктура

Над 11 милиарда евро от активите за втора пенсия на българските граждани работят за чужди икономики. Тези средства са инвестирани в различни финансови инструменти извън страната. В момента частните пенсионни фондове управляват близо 16 милиарда евро спестявания. Около 70% от тези пари се намират извън България, показват актуалните отчети на дружествата. Българският капиталов пазар остава твърде тесен за обема на тези инвестиции. През последните три години пенсионните компании са генерирали 2,8 милиарда евро доходност. Тази сума е разпределена по персоналните партиди на осигурените лица.

Експертите предлагат част от тези капитали да се върнат в България чрез инфраструктурни проекти. Това би стимулирало родната икономика и би увеличило размера на бъдещите пенсии. Една от ключовите промени предвижда въвеждането на мултифондове. Чрез тях спестяванията могат да нарастват значително по-бързо. Прогнозите на Комисията за финансов надзор (КФН) са оптимистични. Размерът на втората пенсия може да надхвърли 730 евро на месец при въвеждане на новия модел. Как ще се отразят на бъдещите пенсии промените в Кодекса за социално осигуряване? е въпрос, който засяга над 4 милиона българи.

Политическото напрежение обаче спря гласуването на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Народното събрание отложи решението заради разногласия между парламентарните групи. Депутатът Венко Сабрутев от ПП-ДБ изрази опасения относно корупционни рискове. Той предложи да отпадне възможността за инвестиции в ценни книжа на банки с над 50% държавно участие. В момента такава институция е само Българската банка за развитие (ББР). От ПП-ДБ дори оттеглиха подкрепата си за законопроекта. Те смятат, че подобни инвестиции крият опасности, въпреки че системата се обсъжда над десет години.

От своя страна, депутатът Петър Петров от „Възраждане“ определи законопроекта като лобистки. Той посочи наличието на множество такси, които гарантират печалба за частните дружества. Депутатът Гуцанов също критикува удръжките от вноските, сравнявайки ги с други европейски държави. Въпреки политическите спорове, данните за пенсионната система показват растеж. Нетните активи на фондовете са се увеличили с 16,65% към края на 2025 година. Постъпленията от осигурителни вноски нарастват с 13,46% до 3,354 милиарда лева. Броят на участниците във фондовете вече достига 5 171 059 души.

Предложените промени включват възможност за инвестиране на до 10% от активите в инфраструктура. Това обхваща училища, детски градини, ВиК мрежи, магистрали и пристанища. Искат спестявания за пенсия да се инвестират в строеж на пътища и ВиК, за да се постигне по-висока доходност. Тези инвестиции няма да се отразяват на държавния дълг или бюджетния дефицит. Инвестирането в инфраструктура не е директно „изсипване“ на пари в обекти. Всичко трябва да преминава през финансови инструменти на фондовата борса. Акциите или облигациите трябва да се търгуват публично в България или на международни пазари.

Този модел гарантира пълна прозрачност на процеса. В международната практика в такива проекти участват институции като ЕБВР и Световната банка. Председателят на КФН Васил Големански защити реформите в интервю:

“Смятаме, че по-голяма част от парите на българите могат да останат в България и да работят за развитието на българската икономика, включително чрез инвестиции в инфраструктура. Тези проекти са дългосрочни, което ще даде хоризонт и на инвестициите на фондовете. Нещо повече – част от тези проекти са и печеливши, което ще гарантира доходност на фондовете”

Заместник-председателят на КФН Диана Йорданова също бе категорична:

“Парите на българските пенсионери трябва да бъдат инвестирани в България”

Международният опит потвърждава ползите от такива инвестиции. Анализ на Международната организация на пенсионните надзорници (IOPS) обхваща 31 държави. В Хърватия до 55% от спестяванията могат да се влагат в инфраструктура. В Румъния този лимит е 15%, а в Швейцария е 10%. Държави като Дания, Нидерландия и Канада нямат специални рестрикции за подобни вложения. Инфраструктурните активи предлагат стабилност и защита от инфлация. Те генерират предвидими парични потоци чрез такси за ползване.

Примери са платените магистрали в Италия и Гърция или пристанищата в Нидерландия. В България сегашните възможности са силно ограничени. Те се свеждат предимно до индиректни вложения в държавни и общински облигации. Депутатът Цонев от ДПС подкрепи диверсификацията на риска. Той обаче се съгласи с отсрочката на гласуването поради липса на консенсус. До 31 май 2026 г. всички осигурени лица ще получат информация за своите партиди. Разширяването на регулаторната рамка остава ключово за осигуряване на дългосрочен капитал за страната.