Над 100 оригинални банкноти разказват историята на парите в Историческия музей в Перущица

Историческият музей в Перущица представя изложбата „Разкази за книжните пари“. Тя включва над 100 оригинални български и европейски банкноти. Експозицията е предоставена от фонда на Регионалния исторически музей в Кюстендил.

Изложбата проследява развитието на книжните пари от Освобождението до наши дни. Посетителите могат да видят първата българска банкнота, отпечатана на 1 август 1885 г. в Санкт Петербург. Тя е била с номинал от 20 лева.

Първите български банкноти са били равностойни на злато. Димитрина Павлова, директор на Исторически музей – Перущица, обяснява принципа:

Отиваш в банката, даваш 10 и те ти дават еквивалент злато, защото търговците са предпочитали да носят хартиите, отколкото златото по джобовете си.

След Освобождението България не е разполагала със собствена печатница. Затова първите книжни пари са печатани в Русия, а по-късно в Германия, Англия и САЩ.

Не е имало печатници. Ние реално след Освобождението нямаме нищо, нямаме администрация. Всичко започваме отново. Нямаме приемственост, защото, когато сме превзети от Османската империя ние губим държавата си и така ние отново имаме пари. С първите 100 лева е можело да се отиде до Париж например,

допълва Павлова. Музеят в Перущица е създаден през 1955 г. и отразява богатата история на региона от тракийско време до съвременността.

На българските банкноти са изобразени значими исторически личности. Сред тях са Паисий Хилендарски, цар Фердинанд и членове на царското семейство. Любопитен факт е, че раждането на престолонаследника Симеон II е отбелязано с банкноти, свързани с повишени оценки за учениците.

Когато се е родил Симеон – престолонаследникът на Борис Трети, всички ученици са завършили, не е имало поправителен и всички с оценка завишена. Имаме такива банкноти,

разказва Димитрина Павлова.

Изложените банкноти са интересни и със своята стилистика. Те отразяват различни периоди от развитието на обществото. Показват промени в икономиката, културата и религията. Директорът на музея подчертава значението им:

Отразяват различни периоди от развитието на обществото. Промените в митическото устройство, културата, религията. Показват икономическото състояние. С банкнотите сме по-малко запознати и затова тази изложба е особено интересна – актуална е в момента, тъй като ние сме на път да се простим с българския лев. Защото той е не само едно платежно средство, той е едно усещане за идентичност. Не напразно е лев.

Освен български левове, в експозицията има и книжни пари от Балканския полуостров. Представени са също банкноти от Германия, Франция и Османската империя. Посетителите могат да видят примери за хиперинфлация, като този от Германия след Първата световна война.

След първата Световна война, когато имаме хипер инфлация – ето там имаме една снимка, свалена от интернет…, която показва как една германка си пали печката с банкноти, тъй като те не са стрували нищо. Просто хартия. Трябвало е един куфар, за да отидеш да си купиш един хляб,

обяснява Павлова. От Русия са изложени банкноти, печатани на необичайни материали, като етикети.

Там са се печатали банкноти на каквото попадне – да речем от едната страна е етикет на нещо, а отзад обаче е банкнота,

добавя тя. Археологът Румен Иванов допълва, че някои банкноти съдържат арабска калиграфия, но без изображения на хора и животни, което е свързано с ислямските традиции.

Изложбата „Разкази за книжните пари“ ще остане в Историческия музей в Перущица до средата на януари догодина. След това предстои да гостува и в други градове на страната.