На Велика събота: Благодатният огън слезе в храма на Божи гроб в Йерусалим

Целият православен свят стана свидетел на слизането на Благодатния огън в Йерусалим. Благодатният огън слезе в храма „Възкресение Христово“ на Божи гроб точно на Велика събота. Церемонията беше излъчена на живо по БНТ 1 в предаването „Религията днес“. Тази година ритуалът се проведе при изключително засилени мерки за сигурност. Властите наложиха ограничение за броя на посетителите в светия храм. Причината е напрегнатата обстановка и конфликтът с Иран в Близкия изток. Светите места бяха затворени в продължение на 40 дни. Израелските власти ги отвориха за вярващите едва в четвъртък. Тържествената служба беше водена лично от Йерусалимския патриарх Теофил Трети.

Българска църковна делегация няма да лети до Йерусалим през тази година. Решението беше взето на официално заседание на Светия синод. Причина за това е продължаващият военен конфликт в региона. Старозагорският митрополит Киприан потвърди, че няма да се организира полет. От Българската патриаршия уточниха, че Благодатният огън се пази в страната. Пламъкът се съхранява в Синодалния параклис и в няколко манастира. Свещеници вече взеха огъня от параклиса „Св. цар Борис-Михаил“ в София. Вярващите в столицата могат да получат частица от светинята след 14:00 часа днес. В Пловдив огънят се пази в храма „Света Богородица“. Той ще бъде използван за пасхалното богослужение в катедралата „Света Марина“.

В храмовете в Добрич също няма да бъде донесен нов огън от Йерусалим. Местното духовенство ще използва пламъка, съхраняван от монаси в балчишкото село Оброчище. Отец Петър Димитров от храм „Св. Климент Охридски“ обясни процедурата.

„Тъй като вече стана ясно, че тази година няма да има нов благодатен огън от Божи гроб, ние ще го вземем от отец Филип от храм „Успение Богородично“ в балчишкото село Оброчище“

Огънят се поддържа непрекъснато в специални кандила през цялата година. Духовниците припомниха, че в минали години огънят е носен и от румънския град Констанца. Тази година обаче миряните ще получат пламък, съхраняван от предходната година. Освен в Оброчище, огънят се пази и в село Българево.

Подготовката за слизането на огъня започва още в събота сутрин. Параклисът на Божи гроб се проверява внимателно за запалителни средства. Огледът се извършва от представители на мюсюлманската общност в Йерусалим. След това вратите се запечатват с голяма пита пчелен восък. Подписите си поставят духовници от католическата, арменската и коптската църква. Това гарантира, че в Кувуклията няма скрит източник на огън. Йерусалимският патриарх влиза в параклиса само по ленена туника с два снопа от по 33 свещи. Броят на свещите символизира земните години на Иисус Христос. Според вярванията, патриархът коленичи пред гробната плоча и започва усърдна молитва.

Патриарх Диодор описва мистичното преживяване в своите спомени.

„От камъка, върху който е било положено тялото Христово, започва да се разстила светлина. Обикновено е синкава. Понякога покрива само гробната плоча, а понякога изпълва цялата Кувуклия“

В първите минути след появата си пламъкът има необичайни свойства. Той не пари и не предизвиква изгаряния по кожата или дрехите. Поклонниците често прокарват ръцете и лицата си през него. Настоящият патриарх Теофил Трети подчертава, че това е разтърсващ духовен опит. Исторически сведения за ритуала датират от повече от хилядолетие. Арабският историк Ал Масуди описва подобно богослужение още през десети век.

Светлината и огънят заемат централно място в библейската традиция. В Стария завет Бог се явява на Мойсей чрез горящата къпина. Огнен стълб води израилтяните в пустинята след Изхода от Египет. В Новия завет Светият Дух слиза над апостолите под формата на огнени езици. За православните християни Благодатният огън е „нетварна светлина“. Тя не принадлежи на физическия свят, а е духовен знак. Ако огънят не слезе на Велика събота, според поверието настъпва краят на света. Тази година обаче чудото се случи пред погледите на милиони вярващи.

Велика събота е последният ден от Страстната седмица преди Великден. Църквата прославя този ден като най-благословения седми ден. Това е времето, в което тялото на Христос лежи в гроба. Духът му обаче е в ада, за да разкъса веригите на смъртта. В българската традиция това е последният ден за боядисване на яйца. Месят се и се пекат обредните великденски хлябове. Жените посещават гробищата и раздават храна за душите на починалите. Църковното богослужение започва рано сутрин и продължава до полунощ. Тогава ще прозвучи тържественият възглас „Христос Воскресе!“.

В съседна Гърция Благодатният огън ще бъде донесен с правителствен полет. Самолетът се очаква в Атина около 20:00 часа българско време. След това светинята ще бъде разпределена в 11 големи града. Сред тях са Солун, Ираклион, Корфу и Кавала. Българските сънародници в Гърция също ще могат да се докоснат до него. Българската патриаршия призова всички вярващи към молитва за мир. Конфликтът в Близкия изток остава основна пречка за традиционното пътуване на делегациите.