На Трифон Зарезан: Българското винопроизводство пред сериозни предизвикателства и пазарен срив

Традиционният празник Трифон Зарезан тази година преминава под знака на сериозна криза в лозаро-винарския сектор. Климатичните промени, намаляващото потребление и липсата на активна международна реклама поставят бранша в трудна позиция. Родните производители се борят с конкуренцията на субсидиран внос и променящите се вкусове на потребителите.

Данните за международната търговия разкриват тревожна тенденция за българския експорт. Износът на българско вино се е сринал от 114 милиона литра през 2007 г. до едва 17 милиона литра през 2022 г. Красимир Патишанов, председател на Регионална лозаро-винарска камара „Тракия“, подчертава мащаба на този спад. Според него страната ни е изгубила водещите си позиции на световните пазари през последните 15 години.

2007 година България е изнасяла 114 милиона литра вино, а 2022 година – 15 години по-късно, само 17 милиона литра.

Сривът в износа се задълбочава след пандемията и началото на военния конфликт в Украйна. Българските вина трудно се конкурират с продукция от трети страни, които ползват мащабно експортно субсидиране. Това принуждава местните изби да ограничават капацитета си спрямо реалните възможности за продажба. Докато текат празненствата и се зарязват ритуално лозята в пловдивското село Брестовица, проблемите с реализацията остават на преден план.

Ние сме принудени да свиваме и производството, дори специално в производството на червени вина, които по принцип са основна част от производството в България открай време, има залежали количества червено вино и проблем с реализацията.

Българските лозари отчитат 40% спад в добива за последните пет години заради климатичните промени и високите разходи. През последната година винарните у нас са произвели общо 66 милиона литра вино. Това представлява спад от 10-15% спрямо предходни периоди. Въпреки това експерти като инж. Красимир Коев от ИАЛВ смятат, че няма опасност от залежали количества при вътрешна консумация от около 110-120 млн. литра.

Производителите на десертно грозде също са подложени на натиск. Вносът на гръцка продукция често оставя българските масиви необрани. Подобна ситуация се наблюдава и в други региони, където румънско грозде подбива цената на българското. Технологът Георги Ташев описва тежката картина на полето:

Поне тук, в нашия район, остана грозде необрано, остана по масивите, хората бяха принудени да плащат на работници, само да могат да го бутнат на земята, да не стои на лозата, за да може да преживее зимата.

Браншът настоява за нова схема на държавно подпомагане, обвързана с реализираната продукция, а не само с площта на лозята. Европейският съюз вече въвежда нови правила за изкореняване на лозя и „беритба на зелено“ с цел балансиране на пазара. Брюксел предлага до 100% финансиране за свиване на производството и регламентира сектора на безалкохолните вина.

Държавата субсидира по някакъв начин лозарите, като им дава субсидии на декар, но никой не се замисля да субсидира или да промени схемата на субсидиране – за това да дава субсидия за реализирана продукция.

На 18 февруари 2026 г. в София се очаква ключова дискусия на Европейския парламент за бъдещето на сектора. Инфлацията, скъпата работна ръка и суровините остават основни предизвикателства пред винопроизводителите. Въпреки трудностите, специалистите са категорични, че българското вино запазва своето високо качество и конкурентоспособност като продукт.