На Оскари в Житница: Шведската легенда Стелан Скарсгард покори българското село със „Сантиментална стойност“
Село Житница се превърна в център на европейското кино с премиерата на оскаровия хит „Сантиментална стойност“. Вижте как Стелан Скарсгард и Йоахим Триер развълнуваха местната общност.
Часовникът на местната църква в село Житница удря точно шест пъти. Слънцето бавно залязва над хоризонта. Жителите обаче не се прибират по домовете си след работа. Те бързат към голямата премиера в местния културен център. Тази вечер тук гостува шведската легенда Стелан Скарсгард. Тази вечер в Житница раздават Оскарите.
Мария Станева е секретар на Народно читалище „Йосиф Добранов – 1933“. Тя посреща гостите с усмивка и вълнение. Мария вярва в силата на изкуството да променя хората. Тя организира събитието с огромно желание.
Тук за първи път имаме възможността да се срещнем с новото европейско кино на една ръка разстояние, абсолютно гратис. Просто възползвайте се. Нищо друго не се изисква от теб.
Мария Станева живее за тези специални моменти. Тя иска нейното родно село да диша в ритъма на света. Секретарят на читалището се бори житненци да имат достъп до качествено изкуство. Тя планира театър, кино и детски представления за местната общност.
Обикновено идват хора от Житница, както и хора от съседни населени места. Разнообразна е публиката. За какво се боря? За малко повече просвета, малко повече духовност, малко повече осъзнаване и да сме малко по-добри. Обичам чуждестранни психологически филми. Психодрама, психотрилър. Никога не съм гледала филм от гледна точка на някаква награда. Просто историята, която предава, посланието, което предава. Според мен това е по-важното.
В Житница чакат филмовата история с голямо нетърпение. Хората вече са видели афиша на входа. „Сантиментална стойност“ спечели „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм на 98-ите награди на Академията през 2026 година. Филмът разказва за забравен режисьор и неговите дъщери. Те се опитват да възстановят своите семейни връзки. Подобни успехи напомнят за триумфа на „Нина Роза“ на международната сцена.
Норвежката продукция на режисьора Йоахим Триер завоюва и престижната Голяма награда (Grand Prix) на фестивала в Кан. Стелан Скарсгард покори Холивуд и Европа с тази роля. В Житница обаче той има сериозна конкуренция. Това са седмокласниците Петър и Павел. Те също играят на тази сцена и имат няколко роли зад гърба си.
Културният живот в Житница е доста забавен и вълнуващ поради многото представления, организирани от самото читалище и изпълнени в културния център.
Всичките хора там сме приятели и се събираме с обща кауза. А пък мен много ме радва това, че забавляваме хората, когато правим пиесите. И винаги след пиесата всички ни казват: „Браво, много добре се справихте“. Мен това ме изпълва с щастие.
Учителят Пламен Хаджиев от ОУ „Христо Смирненски“ също подкрепя инициативата. Той вярва, че учениците са мостове между различните култури. Хаджиев иска да възпитава знаещи и добри млади хора. Киното помага на децата да оставят телефоните си.
Ние като учители вярваме, че нашите ученици могат да бъдат мостовете между културите. Ето защо се стремим да възпитаваме знаещи, можещи и добри хора. По новините виждаме как децата постоянно са по телефоните. Ето защо вярвам, че посещението на такива мероприятия, било то филми или театър, имат важно значение най-вече за подрастващите, за да се отделят от електронните устройства.
Светът е голям и те са част от света. И не бива да остават изключени. И ставайки част от тази европейска аудитория, те могат да мечтаят големи мечти и да ги сбъдват.
Това е филм, който не може да се раздели от държави или от специфични политически, социални или други теми. Това е филм за семейството и всеки един от нас може да рефлектира върху него.
Семейство имаме и в Скандинавието, и в България. Проблемите ни, мечтите ни са сходни. Не сме толкова различни изобщо. Киното ни позволява да осъзнаем тази връзка.
Залата вече е напълно пълна. Премиерата започва между характерните червени стени на центъра. След финалните надписи зрителите остават силно развълнувани. Васил Велинов споделя, че не е гледал по-силен филм.
Не съм гледал по-силен филм. Силата му е в качествата на отношенията, как добре са обхванати. Без гръмки слова, само с четвърт поглед, с четвърт дума. Това е нещо невероятно, всеки не може да го направи това. Трудно е да се постигне. Точно такива филми дават импулс на хората за живот, за всичко.
Катя и Милко Ташеви също са част от публиката. Те са активни в пенсионерския клуб и обичат културните изяви. Милко вярва, че младите хора имат нужда от такива развлечения.
Трябва да ги има тия работи. Даже и по-често. Защото младите хора искат такива развлечения. Не е важно само ресторантите. Културни работи трябват.
Проектът „На кино, на село“ цели да възроди мрежата от близо 3000 киносалона, съществували някога в българските села. Петра Тонева припомня, че първото село с кино е Бутан. Сега тя и Евгения съживяват тези пространства.
Първото българско село, което е имало кино, е Бутан, в Северозападна България. Общият брой на киносалоните е бил близо 3000. В момента ние съживяваме тази кино мрежа и самите пространства все още съществуват. И спомените оживяват понеже много от хората са били на кино и помнят какво е било и е било важно за тях да го имат.
Филмът е финансиран от Европейския съюз и представя холивудски звезди като Стелан Скарсгард и Ел Фанинг в дълбока семейна драма. Евгения Танева вярва, че общността винаги се намира, когато си готов за нея.
Заедно наистина може да се постигнат чудесата. Общността винаги се намира, когато си готов за нея.
Според мен ги прави по-човечни. Замисля ги и ги кара да осъзнават истинските стойности и ценности в живота им, които са да бъдеш добър човек, да забелязваш човека до себе си, неговите нужди, неговите травми, това, което може би носи в себе си, без да го споделя, и да си по-толерантен съответно.
В Житница ще помнят дълго тази вечер на Оскарите. Жителите видяха себе си в една скандинавска история. „Сантиментална стойност“ спечели сърцата на хората в българското село.
