На 29 март преминаваме към лятното часово време: История и факти за смяната на стрелките

На 29 март 2026 година, в неделя, точно в 03:00 часа през нощта България официално преминава към лятното часово време. В този момент трябва да преместим стрелките на часовниците си с един час напред. Тази промяна означава, че ще спим с един час по-малко през тази нощ. Преместването на стрелките е в съответствие с решение на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 2001 година. Към астрономическото време ще се върнем отново на 25 октомври 2026 година.

Идеята за лятното часово време има дълга и любопитна история. Тя започва още през 1784 година с Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция. Той предлага преместването на часовниците на шега в сатирично писмо до „Парижки вестник“. Франклин искал да осмее французите, които смятал за мързеливи. Той предложил хората да стават по-рано, за да използват максимално дневната светлина. Предложенията му включвали данък върху щорите и събуждане на гражданите чрез артилерийски огън.

Повече от век по-късно, през 1895 година, новозеландският астроном Джордж Хъдсън предлага същата идея. Неговите мотиви били чисто професионални и егоистични. Хъдсън искал да има повече светлина вечер, за да изучава насекомите. През 1907 година английският строител Уилям Уилет също подкрепя тази концепция. Той забелязал, че много хора спят по време на прекрасната лятна зора, докато прозорците им са плътно затворени.

Първият град в света, който въвежда лятното време, е Порт Артър в Канада. Това се случва на 1 юли 1908 година след петиция на местния бизнесмен Джон Хюитсън. Жителите искали да се радват на по-дълги и светли вечери. Германия обаче е първата голяма държава, която приема лятното часово време на 30 април 1916 година. Основната причина за въвеждането му в Германия е била по-ефективната работа на военната машина по време на Първата световна война. Чрез увеличаване на дневната светлина се е пестило гориво за осветление, което е било пренасочвано към армията. Великобритания последва германския пример само месец по-късно.

В България лятното часово време се въвежда за първи път на 1 април 1979 година. Това става с Постановление 6 на Министерския съвет. След 1999 година правилата са променени. Сега преминаването към лятно време става в 3:00 часа през последната неделя на март. Връщането към астрономическото време се извършва в 4:00 часа през последната неделя на октомври. Много хора се интересуват от датата, на която местим стрелките с един час назад, за да планират своите почивки.

Медицинските специалисти често предупреждават за негативните ефекти от тази промяна. Биологичният ни часовник има нужда от време за пълна адаптация. Обикновено този процес отнема между една и две седмици. През този период много хора се оплакват от умора, главоболие, разсеяност и обща отпадналост. Смяната на времето влияе върху естествените цикли на организма и може да причини дискомфорт.

През 2018 година Европейският съюз започна инициатива за спиране на смяната на часовото време. Повечето страни се обявиха против местенето на стрелките заради здравето на гражданите. Дискусиите по темата обаче бяха временно прекратени заради пандемията от коронавирус. За да спре смяната, държавите в ЕС трябва да постигнат консенсус за единно време. Няколко държави в света вече се отказаха от тази практика, като сред тях са Русия, Турция и Перу.

Лятното часово време през 2026 година ще остане в сила до края на октомври. На 25 октомври 2026 година ще се върнем към астрономическото време. Тогава часовниците ще бъдат превъртени отново с един час назад. Можете да научите повече за това как преминаваме с час назад към зимното часово време в нашите предишни публикации. Промяната винаги се извършва през почивните дни, за да се намали стресът върху организма.