Мяра: Българите виждат реална заплаха от войната в Иран за страната, но не и лично за себе си

Проучване на агенция „Мяра“ показва, че 52,3% от българите виждат заплаха за страната от войната в Иран, но малцина се чувстват лично застрашени.

Мяра: Българите виждат реална заплаха от войната в Иран за страната, но не и лично за себе си
Време за четене: 2 мин. 25 март 2026

Мнозинството българи разпознават сериозни рискове за страната заради военните действия в Иран и Близкия изток. Това показват последните данни от представително проучване на социологическа агенция „Мяра“. Въпреки общата загриженост, гражданите не усещат пряка опасност за собствената си сигурност.

Изследването е проведено в периода между 7 и 16 март 2026 г. Анкетьорите са разговаряли с 809 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“. Социолозите са използвали таблети за събиране на информацията. Проучването е част от редовната независима изследователска програма на агенцията.

Според резултатите 52,3% от българите отчитат реална заплаха за държавата в контекста на регионалния конфликт. Близо 30 на сто от запитаните обаче смятат, че ситуацията не застрашава България. Останалите 18,6% все още се колебаят и не могат да заемат категорична позиция по темата.

Разликата в усещането за национална и лична сигурност остава значителна. Само 30,7% от анкетираните приемат конфликта като лична заплаха. Противоположното мнение застъпват 44,6% от гражданите. Те заявяват, че ситуацията в Близкия изток не представлява пряка опасност за тях. Около една четвърт от хората не могат да преценят риска.

Най-младите респонденти са групата с най-висока степен на колебание в своите отговори. Жителите на София изразяват по-висока тревожност в сравнение с хората в малките населени места. Експертите обясняват това с концентрацията на политизирани прослойки в столицата. Тези групи следят международните процеси много по-активно.

Военните действия оказват силен натиск върху икономическия сектор у нас. Българските хотелиери вече настояват за държавна подкрепа. Те изискват енергийни компенсации и намаляване на ДДС заради инфлационния натиск от войната. Икономическите измерения на кризата са фокусирани основно върху енергийния пазар и сигурността на доставките.

България вече се присъедини към международната декларация за свободно корабоплаване в Ормузкия проток. Този ход подчертава ангажираността на страната към международната стабилност. Анализатори обсъждат възможността за смяна на режима в Иран след период на интензивни действия. Съществува и сериозен риск от възникване на гладни бунтове в региона.

Д-р Ивайло Иванов от СОР „Атлантик“ посочва, че няма пряка военна заплаха за България в момента. Той обаче призовава институциите за постоянно следене на рисковете. Подобна теза поддържа и дипломатическата общност у нас. Няма заплаха от ирански удар по България, но съществуват опасения от активиране на спящи клетки. Българското дипломатическо дружество също призова САЩ и Израел към незабавна деескалация.

Напрежението в региона ескалира след удар на групировката „Хизбула“ срещу Южен Израел. Това се случва за първи път от началото на военната кампания срещу Иран. В медийното пространство продължават дискусиите дали военните действия ще приключат до края на април.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *