МВФ: Само ние искаме ляв завой, българският елит предпочита канавката
МВФ призовава България да премине към прогресивно данъчно облагане, но политическият елит отказва. Статията разглежда последиците от плоския данък, нарастващото неравенство и изоставането на страната спрямо съседите.
България трябва спешно да овладее разпуснатите публични финанси и по възможност да го направи още с приемането на бюджета за догодина, посъветваха депутатите ни от Международният валутен фонд (МВФ).
Международният валутен фонд (МВФ) настоява България да приеме прогресивно данъчно облагане. Препоръчва се и премахване на максималния осигурителен доход. Целта е по-висока събираемост и фискална дисциплина. Но българският политически елит отхвърля тези предложения. Той се придържа към статуквото. Страната продължава да се движи само в канавките.
МВФ действа като „световен катаджия“. Фондът вече спаси България от клинична смърт през 1997 г. Тогава страната беше на ръба на катастрофата. Сега МВФ отново тласка към реформа. Обикновено фондът налага десни икономически политики. Но за България препоръчва ляв завой. „Спрете плоския данък“, призовават оттам. „Въведете прогресивно облагане като всяка нормална държава.“
Родният елит обаче отказва. Те твърдят, че са горди балканци. Настояват, че плоският данък им подхожда най-добре. Това е въпреки всички доказателства за обратното.
„Икономическият контекст на България и ефективността на плоския данък в продължение на две десетилетия показват, че подобна (на МВФ) препоръка е неподходяща.“
— Симеон Дянков и Любомир Дацов, Фискалния съвет към парламента
Двамата икономисти от Фискалния съвет съветват държавните мъже и дами. Те продължават с аргументите си:
„Плоският данък в България, въведен през 2008 г., допринесе за период на висок икономически растеж в сравнение с регионалните конкуренти. Чрез поддържането на ниска и единна данъчна ставка от 10%, България създаде стимули за предприемачество, инвестиции и формализиране на икономическата дейност. Преминаването към прогресивна система би могло да подкопае тези ползи.“
— Симеон Дянков и Любомир Дацов, Фискалния съвет към парламента
Но дали това е реалността за България? От въвеждането на плоския данък през 2008 г. събираемостта на приходите спадна. Инвестициите също се изпариха. Докладите за бюджета показват това ясно. Планът за приходи за 2008 г. беше изпълнен едва на 95%. Ръстът на приходите намаля спрямо предходната година. Това се случи при сходен ръст на БВП.
Провалът беше прикрит. Държавата отмени необлагаемия минимум. Така взе от най-бедните, за да даде на богатите. В резултат България стана първа в Европа по неравенство. Този нежелан статут се запазва и до днес.
МВФ предупреждава за нови рискове. Бюджетният дефицит нараства. Фондът препоръчва фискално затягане. Трябва да се преосмислят социалните разходи. Но България сякаш ще задълбочи проблема. Може да се увеличат косвените данъци. Това ще ускори генератора на неравенство.
След плоския данък България потъна в рецесия през 2009 г. Тя продължи години. До 2013 г. брутният продукт беше по-малък. Той беше с 2% по-нисък реално спрямо 2008 г. Най-силно пострадаха обикновените 90% от населението.
През 2013 г. страната бе обхваната от протести. Най-отчаяните се самозапалиха. Те изгоряха в чест на плоския данък. И на десния преход. Тяхната жертва не промени дясната утопия. Тя само се втвърди.
Възстановяването от удара беше бавно. България напредва със скоростта на охлюв. Двамата финансисти наричат съседите „регионални конкуренти“. Тези държави трябва да са партньори за интеграция. Но Румъния се развива по-добре. Полша, Чехия, Словакия и Хърватия също. България изостава от всички бивши социалистически страни.
Логичният извод е прогресивно облагане. Като във Франция или Германия. Но в България управлява ултрадясната идея. На практика няма лява партия. Тя не защитава интересите на 95% от населението. БСП кротува в пазвите на дясно правителство. То приватизира всичко останало.
Плоският данък вече е религия за елита. Масите просто приемат съдбата си. България е в идеен плен. Ултрадесният либертариански Институт „Кейто“ от САЩ задава посоката. Никъде на Запад няма такава практика. Ние сме бели мишки в лаборатория.
Реалистичните икономисти рядко се допускат в медиите. Там вилнеят проповедници на идеите на Кейто. Те внушават, че живеем в най-добрия свят. Други страни строят огромни заводи. У нас чуждите компании аутсорсват шивашки цехове. Предстои ни завод за барут. Това е най-замърсяващото производство.
Повечето „инвестиции“ просто източват пари. Чуждите компании владеят банките, търговията, добива. Целият каймак се изнася. Конкурираме офшорни зони. Дори с 10% плосък данък богатите не идват.
Ако корпоративният данък се вдигне от 10% на 20%, бюджетът ще спечели. Това е под средното за Западна Европа. Държавата би получила поне 6 милиарда лева. Това би затворило дупката.
„Изграждането на социална политика през данъци е нискоефективно, води до значителни изкривявания в структурата и в стимулите за плащане на данъци. Това е базисен принцип в публичните финанси“
— Симеон Дянков и Любомир Дацов
Тези думи означават край на пенсиите, здравеопазването, помощите. Напред към феодализма! Ако това е целта на елита, няма смисъл да оставаме тук.
