МВФ повишава прогнозата за световната икономика през 2026 г.

Международният валутен фонд (МВФ) леко повиши прогнозите си за растежа на световната икономика през 2026 година. Според актуализираната прогноза, обявена днес, глобалният растеж ще достигне 3,3 процента през 2026 г. и 3,2 на сто през 2027 година. Това представлява увеличение с 0,2 процентни пункта за 2026 г. спрямо октомврийските очаквания, докато прогнозата за 2027 г. остава непроменена.

Основен принос за възходящата корекция имат силните резултати на САЩ и Китай. За двете години САЩ се очаква да постигнат растеж от 2,1 процента.

За еврозоната, в която от 1 януари членува и България, МВФ предвижда темп на растеж от 1,7 процента за текущата година. Това е повишение с 0,1 процентни пункта спрямо октомври. За 2027 г. прогнозата е 1,3 процента, без промяна. По-бързият растеж през 2027 г. в еврозоната се дължи на прогнозираното увеличение на публичните разходи, особено в Германия, както и на продължаващите добри резултати в Ирландия и Испания. Въпреки това, умереният темп на растеж отразява нерешени структурни пречки.

Големите икономики в еврозоната имат следните прогнози: Германия – 1% през 2026 г. и 1,5% през 2027 г.; Франция – 0,9% и 1,3%; Италия – по 0,7% за двете години; Испания – 2% и 1,9%.

МВФ отбелязва, че еврозоната извлича по-малка полза от технологичния напредък и инвестициите в сравнение с други региони. Високите цени на енергията след инвазията в Украйна и поскъпването на еврото ще продължат да оказват негативно влияние върху производството.

Глобалната инфлация се очаква да забави темпа си. От 4,1 процента през 2025 г., тя ще спадне до 3,8 процента през 2026 г. и 3,4 процента през 2027 година. За еврозоната се предвижда общата инфлация да се задържи около 2 процента, а основната инфлация да достигне това ниво през 2027 година. Прогнозите за инфлацията също остават непроменени спрямо октомври, като в САЩ тя ще се върне към целта по-плавно, отколкото в други големи икономики.

В доклада си МВФ подчертава, че стабилното представяне на световната икономика е резултат от балансирането на разнопосочни сили. Неблагоприятните фактори от променящите се търговски политики се компенсират от нарастващите инвестиции в технологии, включително изкуствен интелект (AI). Тази тенденция е по-силно изразена в Северна Америка и Азия. Фискалната и парична подкрепа, както и адаптивността на частния сектор, също допринасят за устойчивостта.

Въпреки оптимистичните корекции, МВФ предупреждава за рискове с отрицателен знак. Преоценката на очакванията за производителността, свързана с изкуствения интелект, може да доведе до спад в инвестициите. Това би предизвикало рязка корекция на финансовите пазари, засягайки домакинствата.

Търговското напрежение остава сериозен риск, тъй като може да се засили, удължавайки несигурността и оказвайки по-силно влияние върху икономическата активност. Вътрешнополитическото и геополитическото напрежение също крие потенциал за ескалация, нарушавайки глобалната икономика чрез въздействие върху финансовите пазари, веригите за доставки и цените на суровините. По-големите бюджетни дефицити и високият държавен дълг могат да създадат натиск върху дългосрочните лихви.

От положителна страна, икономическата активност може да бъде стимулирана от инвестициите в изкуствен интелект, ако по-бързото му внедряване доведе до силно повишаване на производителността. Трайното облекчаване на търговското напрежение също би подкрепило икономиката.

МВФ препоръчва политики, насочени към възстановяване на фискалните буфери, запазване на ценовата и финансовата стабилност, намаляване на несигурността и осъществяване на структурни реформи без забавяне. Тези мерки са ключови за насърчаване на стабилността и устойчив средносрочен растеж.