Мръсните тайни на историята: Как Иван Багрянов реформира земеделието и се сродява с фамилията на Кристо

Иван Багрянов остава една от най-противоречивите и мащабни фигури в българската политическа история. Той съчетава съдбата на офицер, модерен земеделец и държавник в едни от най-трудните години за страната. Животът му е белязан от неочаквани срещи с монарси и радикални реформи, които променят бита на българското село.

Роден е през 1891 година в град Разград. Баща му, Иван Димитров Багрянов, е заможен земевладелец в района на Воден. Въпреки земеделския си корен, младият Багрянов избира военната кариера и завършва Военното училище в София. Участва активно в Балканската и Междусъюзническата война като взводен командир и началник на артилерийска батарея.

Повратен момент в живота му е началото на 1915 година. По време на опелото на негов съвипускник в храма „Света Неделя“, Багрянов държи пламенна реч. Той открито критикува политическите решения, довели до националната катастрофа. На траурната церемония присъстват цар Фердинанд и цялото правителство.

“Поручик, кой ви научи да говорите като депутат?”

С тези думи монархът го извиква в двореца. Фердинанд му поставя ултиматум – или да напусне армията, или да започне служба при него. Багрянов избира второто. По-късно, по време на Първата световна война, той настоява да отиде на фронта. Цар Фердинанд го пуска с думите, че поручикът е „луд“.

След войната Багрянов става изключително близък с младия цар Борис III. Той придружава монарха при неговите пътувания из България. Иван Багрянов е министър на земеделието в три последователни кабинета между 1938 и 1941 година. В този период той се опитва да превърне България в модерна аграрна държава. Последната нощ на цар Борис III и неговите отношения със съратниците му хвърлят светлина върху сложната атмосфера в двореца.

Преди да влезе в голямата политика, Багрянов се посвещава на своя чифлик „Мазхар паша теке“ във Воден. Там той създава образцово стопанство по европейски модел. Отглежда близо 100 крави и голям табун коне. Личният му живот също е свързан с известни имена. Той се сродява с прочутата фамилия Явашеви чрез брака си с лекарката Дора Явашева. Тя е дъщеря на академик Анание Явашов. Чрез тази връзка Багрянов става част от семейството на световноизвестния художник Христо Явашев – Кристо. Бракът им обаче е бездетен и приключва с развод след три години.

Като министър на земеделието Багрянов провежда мащабни реформи чрез закони. Той вдига изкупните цени на тютюна, вината и захарното цвекло, за да защити производителите. По негово време държавата изкупува 50 милиона литра вино, за да стабилизира пазара. Прокарва закон за безмитно гориво за земеделските машини. С държавен заем от 300 милиона лева са закупени хиляди плугове, редосеялки и брани за селяните.

Багрянов планира изграждането на модерни фурни, бани и консервни работилници във всяко българско село. Той настоява за създаване на млекарници, тъй като по това време едва малка част от произведеното мляко се преработва индустриално. Неговата визия включва дори детски градини и аптеки в селските райони.

През юни 1944 година ситуацията в България става критична. На 1 юни той поема поста министър-председател на 61-вото правителство на България. Управлява страната до 2 септември 1944 година. По-късно пред Народния съд той описва тежкото положение на държавата.

“Смятам, че България е поставена в безизходно положение, ако мисли сега да излиза по старите пътища.”

Багрянов прави опити за преговори с Англия и САЩ чрез Стойчо Мушанов в Анкара. Целта е излизане от войната. Усилията му обаче остават безрезултатни. След преврата на 9 септември е арестуван. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 година.