Мръсните тайни на БГ историята: Как Стамболийски прогони белогвардейците на Врангел
През 1922 г. Александър Стамболийски разоръжава и гони армията на генерал Врангел от България след разкрит заговор за държавен преврат.
Александър Стамболийски на конференцията в Генуа с представителя на Съветска Украйна Кръстьо Раковски (вляво) и преводачката си Надежда Станчова Пьотър Врангел Пьотър Самохвалов, който получава указанията за преврат Христо Боев, шеф на руското разузнаване у нас от 1921 г. Фритьоф Нансен Белогвардейска болница във Велико Търново, днес белодробна
През 1921 г. Александър Стамболийски налага своята „оранжева“ диктатура в България. Страната е изтощена от Ньойския договор и загубените територии. България плаща тежки репарации и се намира под контрола на Антантата. В същия момент Ленин окончателно установява болшевишка власт в Русия. През ноември 1920 г. Червената армия обсажда Крим. Силите на генерал Врангел са разбити от многократно превъзхождащ противник. Около 120 000 души загиват при последвалите масови кланета.
Генерал Врангел търси спасение за своите оцелели войници. Той се обръща към правителствата на Югославия и България с молба за убежище. Стамболийски първоначално проявява сериозно колебание. Той се надява да използва белогвардейците срещу своите прогермански опоненти. Въпреки това силните им монархически възгледи го притесняват. В крайна сметка земеделският лидер решава да ги приеме на българска територия.
През 1921 г. в България пристигат над 24 000 белогвардейци, което надвишава числеността на официалната българска армия. Първите 1500 бежанци слизат във Варна с парахода „Витяз“. В Бургас пристигат още 150 души с кораба „Петър Велики“. Сред тях има висши аристократи, учени, лекари и интелектуалци. Болните са настанени в санитарни пунктове в София, Варна, Шипка и Поморие. Българската православна църква организира мащабна кампания за тяхното подпомагане. Българските офицери приемат своите руски колеги с почит и уважение.
Белогвардейците създават свои организации, съдилища и военни училища в страната. Те разполагат с два военни корпуса в Търново и Стара Загора. Мнозина от емигрантите започват работа като професори и лекари в държавните институции. Първите бутилки с водка „Смирноф“ излизат от софийски завод през декември 1921 г. Фабриката на Пьотър Смирнов-син се намира на тогавашната улица „Регентска“. Той оборудва предприятието по модел на своя завод в Москва.
Отношенията между правителството и бежанците се обтягат заради икономическата криза. Управляващите отказват да дадат земя на белогвардейците за обработване. БЗНС започва да се притеснява от „самоуправството на врангелистите“. Подобни напрежения между власт и елит са част от политическата картина, напомняйки за случая с Иван Багрянов и неговите по-късни реформи. Стамболийски спира заплатите на руските професори заради тяхната опозиция срещу правописната реформа.
Опозиционният Конституционен блок започва тайни преговори с Врангеловите генерали. В пресата се появяват съобщения за подготвян държавен преврат. Българските комунисти разкриват заговора чрез страниците на своя „Работнически вестник“. Публикувано е писмо на Врангел до полковник Самохвалов с план за завземане на властта в София. В Народното събрание депутатът Цаню Бръшлянов цитира тревожни данни от трибуната.
Военна окупация на цяла България! Окупация на Кюстендилски окръг от сърбите. Държавният преврат в Бългaрия! Най-новите разкрития и пълният план за военните действия в България са налице!
На 11 май 1922 г. Александър Стамболийски издава заповед за разоръжаване на всички белогвардейци и арест на техните лидери. Над 150 висши офицери са експулсирани от страната незабавно. Всички руски военни формирования са закрити до края на годината. Оръжието им е предадено под контрола на войските на Антантата. Ключова роля за разкриване на заговора има Христо Боев, който работи за руското разузнаване. Боев по-късно става създател на Първо главно управление на Държавна сигурност. В неговата група участва и Тома Измирлиев, брат на поета Христо Смирненски.
Съветският комисар Георгий Чичерин изпраща няколко ноти до Стамболийски. Москва настоява за премахване на чуждата армия от българска територия. Фритьоф Нансен също се намесва в подкрепа на бежанците като комисар към Обществото на народите. Той създава „Нансеновия паспорт“ за прокудените от войната хора. Обществото на народите поема издръжката на руските емигранти след писмо до премиера.
Москва започва масирана пропагандна акция за връщане на бежанците в родината. Делегация на Съветския червен кръст пристига в София. Оказва се, че това са агенти на ЧК под прикритие. Те създават „Съюз за връщане в родината“ заедно с БКП. Около 4000 души се завръщат в Русия след получена амнистия. Белогвардейският генерал Покровски обаче оказва яростна съпротива. Той планира антиболшевишки диверсии от Варна. При опит за арест в Кюстендил генералът е прободен с щик и умира в болницата.
