Мръсните тайни на българската история: Граф Игнатиев – освободител на България или отговорен за гибелта на Левски?

През 1902 година България отбелязва 25 години от героичните боеве на Шипка. Политическата обстановка в страната по това време е изключително сложна. Княз Фердинанд проумява важна истина за своето управление. Сближаването с Русия ще бъде от полза за неговите амбиции. Граф Николай Павлович Игнатиев пристига в България за тържествата. Той е на 70 години и носи тежестта на своята дипломатическа кариера. Графът е известен като радетел за българската свобода и църковна независимост.

Граф Игнатиев добавя градовете Варна, Бургас и Шумен към българските територии по собствена инициатива. Той прави това без предварително съгласуване с руското министерство. Някои източници го определят като истински българофил. Други обаче виждат в действията му единствено руските имперски амбиции. Неговият политически противник граф Пьотър Шувалов го отстранява от Берлинския конгрес. След това Игнатиев заема поста губернатор на Нижни Новгород.

Стефан Стамболов предлага граф Игнатиев за български княз преди Учредителното събрание през 1879 година. Стамболов се обосновава с неговото дело за Санстефанска България. Той твърди, че графът не е чужд на революционните движения. През 1875 година в Цариград Игнатиев насърчава българите да продължават борбата. Император Александър II обаче има друга воля. За български княз е избран Александър Батенберг.

Графът инициира кампания за събиране на 5 милиона рубли за изграждането на храма в Шипка. През 1899 година той оглавява Славянския комитет в Русия. Строителството завършва точно за 25-годишнината от боевете. За откриването пристигат Великият княз Николай Николаевич и семейството на Игнатиев. Тържествата продължават от 13 до 20 септември. Графът предприема мащабна обиколка из страната.

Посещението на дипломата предизвиква истински триумф в София. Вестник „Пряпорец“ описва посрещането като небивало и бляскаво. Изданието „Право“ го нарича любимец на свободния български народ.

Посрещането на графа в София по своята грандиозност и величественост, по силата на всеобщия ентусиазъм, който достигаше до полуда, беше повече от един триумф.

Не всички медии споделят този ентусиазъм. Вестник „Нов век“ критикува прекалената почит към госта.

Ние разбираме, че на един гостенин като графа Игнатиева трябва да се направи една почит, но чак до такава прекаленост не вярвахме да се отиде.

Издателят С. Шангов забелязва разликата между селяните и градските първенци. Селяните пишат искрени плакати за своите освободители.

Колко повече здрав разсъдък и искреност има у селяните и колко това нещо липсва в тъй наречените градски първенци.

На гарата в София три ученички поднасят цветя на графа. Най-малката от тях споделя завета на своята баба.

Баба ми ми поръча да помня винаги графа Игнатиева и аз, когато стана баба, ще поръчам на своите внучки да не забравят граф Игнатиева.

Димитър Йоцов е първият изследовател на архива на Игнатиев. През 1909 година той посещава имението Кроподеринци. Там той среща вдовицата на графа Екатерина Голицина. Тя му предоставя достъп до всички грижливо съхранявани документи. Йоцов вижда писалката, с която е подписан Санстефанският договор. Генерал Пьотър Паренсов също цени високо делото на дипломата.

Сега нам ни трябва един граф Игнатиев!

Съдбата на семейството на графа е тясно свързана с България. Синът му Николай е началник на отбраната на Одеса през 1919 година. По-късно той се установява в София и работи в Народната библиотека. Другият му син Алексей е бил губернатор в Киев.

Записките на графа разкриват неговите геополитически възгледи. Той вярва, че Черното море е тясно за Русия. Империята трябва да контролира Проливите за икономическо благосъстояние. Игнатиев съветва Русия да засили българите и сърбите. Те трябва да бъдат верни съюзници на руската политика.

Архивът на графа съдържа писмо от 1873 година относно разследването на Софийското съзаклятие. Този документ предизвиква сериозни дебати сред историците. В писмото до канцлер Горчаков се споменава „задоволително решение“ на въпроса.

Господин Канцлер, Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път, изглежда, е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.

В това донесение името на Васил Левски не се споменава директно. Историците спорят какво означава съветът да не се надхвърля целта. Възможно е Игнатиев да е искал да ограничи разкритията на турските власти. Тази версия остава обект на проучвания и до днес.