МП предлага реформа в механизма за разследване на главния прокурор със законодателен пакет

Министерството на правосъдието (МП) публикува за обществено обсъждане пакет от законодателни промени. Тези реформи целят създаването на ефективен и работещ механизъм за разследване на главния прокурор. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването на наказателни производства за корупция. Този контрол обхваща престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.

Промените са продиктувани от спешната необходимост за изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост. Те са част от стълб „Справедлива България“ и компонента за подобряване на бизнес средата. Проектът вече е преминал консултации с Европейската комисия. Основната цел е да се гарантира реална ефективност на наказателния процес у нас.

В момента липсва работещ институционален контрол върху действията на ad hoc прокурора. Новият законопроект коригира този дефицит чрез премахване на законодателни празноти. Той не създава изцяло нов механизъм, а прави сегашния приложим. В мотивите към проекта се посочва сериозен проблем в настоящата уредба:

нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)

Тези празноти в момента блокират функционирането на целия механизъм за разследване. Предвижда се контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Този съдия ще изпълнява функциите на „контролиращ прокурор“. Той ще се определя на случаен принцип от одобрен списък.

Контролиращият прокурор от Върховния касационен съд ще следи действията на разследващия ад хок прокурор. Списъкът ще включва съдии с най-висок ранг и богат опит в наказателното правораздаване. Контролиращият прокурор ще издава задължителни указания и ще преценява законосъобразността на действията. Той ще може да възобновява производства при нови обстоятелства.

Промените са консултирани с ЕК и отговарят на изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост. Контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на самото производство. Така се гарантира, че действията на разследващия няма да останат без надзор. Въвежда се и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на дела.

Новата уредба предвижда съдът да бъде сезиран задължително. Контролът ще обхваща както законосъобразността, така и обосноваността на прокурорските актове. Вече няма да е необходима жалба от заинтересовано лице за иницииране на проверката. Това премахва досегашната зависимост на процеса от външна инициатива.

Междувременно новият ад хок спецпрокурор Антон Урумов вече официално встъпи в длъжност. Той има правомощия да разследва сигнали срещу Борислав Сарафов за евентуални престъпления. Прокурорската колегия на ВСС обаче отхвърли искането на правосъдния министър за смяна на и.ф. главен прокурор. Аргументът бе, че министърът няма такива правомощия.

Механизмът за разследване е дългоочакван отговор на решението по делото „Колеви срещу България“. Досега спецпрокурорът се считаше за твърде зависим, което правеше разследванията неефективни. Пленумът на ВСС прехвърли въпроса за правомощията на и.ф. главен прокурор към Прокурорската колегия.

Политическото напрежение около темата също нараства. Коалицията ПП-ДБ внесе декларация с искане за оставката на Борислав Сарафов. Те заплашиха с отзоваване на членове на ВСС от парламентарната квота. Самият ВСС излезе със становище, че в страната няма легитимен главен прокурор.

Законопроектът цели да отстрани законодателни празноти, които в момента блокират функционирането на механизма. Липсата на ясен статут на и.ф. главен прокурор вече засегна десетки граждани. Осъдени лица са загубили правото си на преразглеждане на дела заради представителната власт на Сарафов. Проблемът се задълбочава от разнопосочни тълкувания между съдийската и прокурорската колегии.

Задължителен съдебен контрол ще се прилага и при спиране на производства за корупция. Това засяга престъпления, извършени от лица на висши публични позиции. Предложените промени в Закона за съдебната власт целят да възстановят доверието в институциите. Предстои общественото обсъждане да завърши, преди проектът да влезе в парламента.