Мозъкът предпочита красотата заради пестене на енергия

Човешкият мозък е програмиран да търси естетическо удоволствие в гледки, които изискват минимално усилие за възприемане. Ново изследване, публикувано в списание PNAS Nexus, разкрива, че красивите изображения се обработват значително по-лесно от невроните. Учените установяват, че предпочитанието ни към спокойни залези или хармонични пейзажи не е просто въпрос на вкус, а биологичен механизъм за икономия на ресурси.

Мозъкът консумира огромно количество енергия, като само за визуална обработка отива почти половината от наличния капацитет. Екипът на невролога Дирк Бернхард-Валтер от Университета в Торонто анализира данни от функционален магнитнорезонансен образ (fMRI). Те проследяват как четирима доброволци реагират на 5000 различни изображения. Паралелно с това изкуствена невронна мрежа изчислява метаболитния разход за всяка картина. Резултатите показват категорична обратна зависимост: колкото по-малко енергия изисква една картина, толкова по-високо се оценява тя от хората.

„Не само че зрителната система е оптимизирана за ефективност, но вероятно имаме и естетически предпочитания към стимули, които се обработват по-лесно“

казва Мик Бонър от Университета „Джонс Хопкинс“. Изследването обхваща оценките на над 1000 онлайн участници, които потвърждават, че „лесносмилаемите“ визуални стимули са най-привлекателни. Този ефект е най-силен при сложните процеси като разпознаването на лица и обекти. Енергийните спестявания се случват във високо ниво на когнитивна обработка, а не при базовото засичане на контури.

Методологията на проучването е уникална, защото съчетава биологични данни от fMRI с математически модели на машинно обучение. Това позволява на учените да докажат, че мозъкът ни търси „платонични“ версии на обектите. Всяко отклонение от стандартния образ изисква допълнителна енергия за актуализиране на вътрешните модели, което го прави по-малко привлекателно за наблюдателя.

„Моментът „аха!“ е изключително приятен, защото настъпва внезапен спад в метаболитните нужди“

обяснява Бернхард-Валтер. Това може да обясни защо решаването на сложен пъзел носи такова голямо удовлетворение. Въпреки ясната връзка между енергия и естетика, невролозите остават предпазливи. Бъдещите проучвания трябва да изяснят причината за тази корелация. Остава отворен въпросът дали метаболитните разходи директно диктуват вкуса ни, или и двата фактора се влияят от познатостта на обектите. Разбирането на тези механизми може да промени начина, по който проектираме визуална среда и технологии.