Мостът „Шейтана“ отново на сухо: Язовир „Копринка“ разкрива вековни тайни

Една отдавна потопена история изплува на повърхността, разкривайки забравен артефакт от миналото. Легендарният мост „Шейтана“, скрит под водите на язовир „Копринка“ в продължение на десетилетия, днес отново вижда слънчева светлина. Драстичното спадане на водите на водоема през тази година изцяло разкри каменното съоръжение, предлагайки рядка възможност да се докоснем до част от българската история.

Мостът, който някога е бил оживен път, свързващ Казанлък с Павел баня, сега стои като самотна структура в калното поле на отдръпналия се язовир. Смята се, че е построен в началото на миналия век и е бил част от главния път, по който са се движели каруци, а по-късно и първите автомобили в региона. Това го прави ключова историческа транспортна връзка, свидетелстваща за комуникациите и развитието на долината на Тунджа преди изграждането на язовира.

Изграждането на язовир „Копринка“ е започнало през 40-те години на XX век и е завършено през 1955 г. По това време под водите му остават не само плодородни земи и пътища, но и цели селища. Заедно с моста, под водата се намират и руините на потопеното село Виден с църквата „Свети Атанасий“, както и най-значимият археологически обект в района – древната тракийска столица Севтополис. Оттеглянето на водите сега предлага възможност за по-близък поглед към тези скрити съкровища, привличайки вниманието към културното и историческо значение на региона.

Мостът „Шейтана“ се възприема като исторически паметник, който напомня за живота в долината на река Тунджа преди язовирното наводнение. Той е мълчалив свидетел на промените, които са настъпили в резултат на човешката намеса в природата и създаването на язовира. За момента няма нови противоречиви данни или официални изявления от институции, което потвърждава информацията за неговото изплуване и историческа значимост. Това събитие предоставя уникална възможност за научни изследвания, туризъм и съхраняване на паметта за миналото.