Москва и Астана задълбочават енергийното си партньорство: Фокус върху газа, нефта и транзита към Китай
Руският президент Владимир Путин и казахстанският му колега Касъм-Жомарт Токаев договориха засилване на партньорството в областта на петрола, газа, въглищата и електроенергията. Сътрудничеството включва дългосрочен протокол до 2028 г., засилен транзит на руски нефт към Китай и обсъждане на последиците от американските санкции. Решението цели както енергийна интеграция, така и геополитическо заобикаляне на западните ограничения.
Путин и Токаев в Москва. Снимка: Ройтерс
Русия и Казахстан постигнаха съгласие за значително засилване на партньорството си в енергийния сектор. Споразумението бе сключено по време на преговори в Кремъл между руския президент Владимир Путин и казахстанския му колега Касъм-Жомарт Токаев, които разговаряха в Москва през последните два дни.
Основна тема на разговорите бяха газовите проекти, както и последиците от американските санкции върху дейността на руските петролни компании. Сътрудничеството цели да укрепи позициите на двете държави на международните енергийни пазари и да гарантира вътрешните доставки.
„Договорихме се да засилим партньорството си в областта на петрола, нефтопродуктите, въглищата и производството, транспорта и доставките на електроенергия. Обсъдихме подробно перспективите за сътрудничество в областта на газа, по-конкретно доставките на газ за регионите на Казахстан, граничещи с Русия, както и транзита към трети страни“,
— Касъм-Жомарт Токаев, казахстански президент
Разширяването на сътрудничеството не е само краткосрочно. През последните седмици двете страни подписаха протокол, който възобновява доставките на нефт и нефтопродукти и ще действа до 2028 г. с възможност за автоматично продължаване на всеки пет години. Това осигурява дългосрочна рамка за енергийната интеграция.
Сътрудничеството е подкрепено и от плановете на Казахстан за увеличаване на добива. Очаква се през 2025 г. страната да увеличи значително добива на нефт с 9,7%, което директно ще засили възможностите за съвместна работа с руски компании. Руски гиганти като „Лукойл“, „Газпром нефть“ и „Татнефть“ вече участват активно в съвместни проекти за добив и преработка в Казахстан, включително в мащабни начинания като разширяването на находището Тенгиз.
Ключов елемент в новите споразумения е засилването на транзитните маршрути. Русия планира значително да увеличи транзита на нефт през територията на Казахстан към Китай. Обемът се очаква да нарасне от 10 милиона до 12,5 милиона тона годишно. Това решение е част от по-широкия геополитически контекст, в който Русия търси да заобиколи западните санкции, използвайки регионални партньорства за нови пазари.
Въпреки силната икономическа полза, някои независими анализатори и опозиционни групи в Казахстан изразяват опасения. Те посочват, че засилването на енергийната зависимост от Москва, особено във връзка с разширения транзит към Китай, може да доведе до увеличаване на политическата зависимост на Казахстан от Русия. Международни експерти също подчертават, че енергийната интеграция е стратегически ход на Москва за укрепване на икономическите и стратегическите връзки в Централна Азия.
Допълнително, Казахстан продължава плановете си за развитие на атомната енергетика, като до средата на 2025 г. се очаква да бъде избран доставчик за първата АЕЦ, което може допълнително да допълни енергийната интеграция между двете съседни страни.
