Моргите препълнени: Мигранти, германски пенсионери и изоставени трупове създават криза

Криза с препълнени морги обхваща България, като най-тежко е положението в Александровска болница. Над 100 трупа се съхраняват там при капацитет от 75. Проблемът е дългогодишен и се задълбочава от изоставени от близки тела, както и от липса на разрешителни за погребение.

Във вторник предстои преместване на 10 тела от Александровска болница в Централните софийски гробища. Въпреки това, гробищата също са с ограничен капацитет – разполагат с 5 камери, само една от които е хладилна. Многократно Централните софийски гробища са помагали, но проблемът остава без трайно решение.

Още на 22 юли 2024 г. директорът на Александровска болница, проф. д-р Атанас Йонков, уведоми прокуратурата за невъзможността да приемат нови тела и да извършват съдебномедицински експертизи. Тогава, след намеса на главния прокурор Борислав Сарафов, временно бе намерено решение. Проблемът обаче остава. Здравното министерство съобщи за освобождаване на 17 трупа, като още 10 предстоят. Организирано е и поемане на тела от други софийски лечебни заведения.

Поддържането на моргите е скъпо. Камерите трябва да работят постоянно на -4 градуса, което води до големи сметки за ток, достигащи до 10 000 лв. месечно само за Александровска болница. Честите повреди и специфичната миризма отказват специалисти да се занимават с ремонта им. През 2024 г. проблем с хладилната инсталация в моргата на Александровска временно затвори дейността ѝ, а началникът д-р Станислав Христов подаде оставка заради системните проблеми.

Голяма част от телата, около 1/3, имат разрешение за служебно погребение, издадено от прокуратурата. Въпреки това, близките често отказват да ги приберат. Някои посочват финансови причини, други – липса на контакт с починалия. В такива случаи прокуратурата може да разреши служебно погребение по искане на лечебното заведение.

Има случаи, когато близките са в чужбина и отлагат погребението за месеци. Понякога трупове остават в моргата за много дълго време, както е случаят с 5-годишния Никита Плотников, чието тяло престоя 10 месеца. Разходите за съхранение в тези случаи остават за сметка на болницата. По-голям проблем представляват телата, за които липсва разрешение от прокуратурата или полицията за освобождаване. Причините могат да бъдат неустановена самоличност или нужда от допълнителни експертизи. Често става въпрос за трупни останки, а не за цели тела.

Проблемът е дългогодишен. По време на служебното правителство на Гълъб Донев е създадена работна група за търсене на терен за трупохранилище, но без успех. Александровска болница е принудена да съхранява дори останки от 2007 година. Съдебни медици подчертават, че без прокурорско разрешение тези тела не могат да бъдат погребани, въпреки че експертиза вече не е възможна.

Ситуацията е тежка и в бургаската морга. Там също има изоставени трупове на българи и чужденци.

Имаме чужденец от 10 години, когото никой не е потърсил,

коментира д-р Галя Милева, шеф на Отделението по съдебна медицина към УМБАЛ – Бургас. В бургаската морга се съхраняват и тела на мигранти, починали при преминаване на границата. През последните години се наблюдава намаление на мигрантския поток, но нараства броят на изоставените европейци, най-вече германски пенсионери. Те живеят по Южното Черноморие, като големи колонии са се формирали около Ахелой и Несебър. Има и непотърсени руснаци и украински бежанци.

Липсата на достатъчно кадри за тази работа допълнително утежнява положението.

Няма и достатъчно кадри за тази работа, положението става много тежко,

допълва д-р Милева. Доц. Александър Александров отбелязва, че в Александровска болница са започнали работа петима нови съдебни лекари, но кризата продължава.