Монтана почете Йордан Радичков: Кметът Живков поднесе цветя пред паметника на писателя
Кметът на Монтана Златко Живков почете паметта на Йордан Радичков 22 години след кончината му. Поднесени бяха цветя пред паметника на писателя, създаден от Георги Чапкънов.
Да си спомним Радичков Снимка: Камелия Александрова
Кметът на Монтана, Златко Живков, поднесе цветя пред паметника на големия български писател Йордан Радичков. Поводът е 22 години от кончината на твореца. Церемонията се проведе на 21 януари 2026 година.
Йордан Радичков (1929-2004) е роден в село Калиманица, област Монтана. Той е един от най-значимите български писатели. Неговото творчество е изпълнено с въображение, чувствителност и усмивка. Авторът създава най-красивите истории за Северозапада.
В знак на дълбока признателност град Монтана издигна паметник на писателя преди 18 години. Бронзовата фигура е разположена в близост до сградата на библиотеката. Тя се намира в парк „Монтанезиум“.
Автор на паметника е известният скулптор Георги Чапкънов. Той е бил близък приятел на Радичков. Паметникът е тържествено открит на 14 ноември 2007 година. Библиотеката в Монтана също поднесе цветя в знак на почит.
Литературните герои на Радичков имат и собствен паметник. Той се намира в град Берковица. Творчеството му продължава да вдъхновява. Пример за това е пастелната живопис на Венелин Захариев. Тя е по мотиви от Радичков и трогва ценителите. Можете да прочетете повече за нея в свързана статия.
Нека си припомним думите на човека, който „сееше лъвове“:
„Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!“ (Йордан Радичков – „Домашна тетрадка“)
