МОН увеличава психолозите и въвежда медиация: Засилване на възпитателната функция срещу агресията
Министерството на образованието увеличава броя на психолозите в училищата, за да се бори по-ефективно с агресията. Министър Красимир Вълчев подчерта, че училището трябва да акцентира върху възпитателната си функция, а не да бъде охранител на насилието, което се проявява там. Мерките включват промени в учебните програми, допълнителен час по „Добродетели и религии“ и въвеждане на механизми за медиация.
Снимка: БТА
Министерството на образованието увеличава броя на психолозите в училищата, за да се справи по-ефективно с нарастващите прояви на агресия и насилие. Тази мярка е част от усилията за засилване на превенцията в образователната система, съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев по време на посещение в дупнишкото село Крайници.
Министър Вълчев подчерта, че макар да има много случаи на насилие в училище, институцията не е негов генератор. Според него, училището за съжаление е място, където насилието се проявява. Той акцентира върху основната роля на образователната система:
„Имаме много случаи на насилие в училище. Не само в училища. Училището не генерира насилие. То е място, където се проявява насилие за съжаление. Основната функция на учителите и на училището е да възпитават. Те не могат да бъдат охранители. Не могат да охраняват, така че да не допуснат насилие, особено извън училище. Но те трябва да възпитават и няма образователна система, която да няма възпитателна функция. Затова и сега с промените в учебните програми, и с този допълнителен час, който предлагаме по „Добродетели и религии“, ние искаме да усилим възпитателната функция. Особено възпитанието в добро“
— Красимир Вълчев, министър на образованието
МОН предприема конкретни стъпки, включващи промени в учебните програми и въвеждането на допълнителен час по „Добродетели и религии“, целящи да засилят възпитанието в добро.
Увеличаването на броя на психолозите е отговор на тревожни тенденции. Според международни данни, тормозът в училищата нараства, като средният процент на учениците, които съобщават за тормоз, се е увеличил значително в периода от 2019 до 2023 г. Това подчертава глобалната необходимост от засилени превантивни мерки и създаване на по-безопасна училищна среда.
В български контекст, агресията може да бъде повлияна и от проблеми с редовното посещение на учебни занятия. Данните показват, че 56% от учениците закъсняват, докато 12% отсъстват дългосрочно. Тези нарушения също допринасят за прояви на насилие.
За да се адресира по-ефективно насилието, се препоръчва системен подход. През последните месеци се наблюдава засилено внимание към ролята на училищните психолози и социални работници, като се въвеждат задължителни механизми за професионален надзор и медиация между учениците. Системният подход трябва да включва педагогически съветници, социални работници и въвеждане на механизми за медиация, освен самите психолози.
Въпреки тези мерки, експерти и организации предупреждават, че училищата не могат да бъдат единствените институции, отговорни за превенцията. Те посочват, че много от агресивните прояви се случват извън училищната среда, което изисква комплексен подход, включващ семейството и общността. Съществуват и критики, че само увеличаването на броя на психолозите не е достатъчно без осигуряване на адекватно обучение, ресурси и подкрепа за учителите и персонала. За цялостен резултат са необходими и промени в социалната политика, които да подкрепят семействата.
Политиката на МОН остава насочена към засилване на възпитателната функция на училището чрез промени в учебните програми, като същевременно се осигурява и повече специализирана психологическа подкрепа.
