МОН: Шестокласниците са добри в диаграмите, но се провалят на процентите
Националното онлайн изследване на входното ниво по математика за 6. клас, проведено на 3 октомври 2025 г., отчете среден резултат от 8,89 точки (45% постижимост). Шестокласниците се справят отлично с диаграми, но срещат сериозни трудности при работа с проценти, дроби и геометрични задачи. МОН планира промени в учебните програми и повече часове по математика за преодоляване на натрупаните дефицити.
Националното онлайн изследване на входното ниво по математика в 6. клас разкрива ясни дефицити и силни страни сред учениците. Резултатите, публикувани от Министерството на образованието и науката (МОН), показват, че шестокласниците успешно се справят със задачи, изискващи аналитични и визуални умения, но срещат сериозни затруднения при прилагането на математически знания в практически ситуации.
Изследването се проведе на 3 октомври 2025 г., като в него участваха близо 48 000 ученици от 1678 училища в цялата страна. Постигнатият среден резултат е 8,89 точки от общо 20, което представлява едва около 45% постижимост. Тези резултати са съизмерими с постиженията от националните външни оценявания в края на 10. клас, което показва системни дефицити в областта на математиката.
Трудностите: Проценти, дроби и геометрия
Шестокласниците демонстрират умения в основните аритметични дейности, разпознавайки кратни числа и делимост, както и при пресмятане на стойност на числови изрази. Въпреки това, най-големи трудности възникват при работата с проценти, обикновени и десетични дроби. Учениците също така срещат предизвикателства при прилагане на формули и изчисляване на лица на геометрични фигури.
Министърът на образованието Красимир Вълчев коментира, че учениците се справят добре до 4. клас, но след този етап започват да натрупват дефицити и се демотивират. Той посочи, че именно практическите задачи и геометрията представляват голям проблем.
Данните обаче показват, че част от учениците успяват да приложат знанията си. Общо 4179 шестокласници са получили пълни точки на последната задача, изискваща изчисляване на разход за гориво и прилагане на проценти в реална ситуация. Още 7638 ученици са постигнали максимални 4 точки на задачата със свободен отговор, проверяваща логическото мислене за обмен и размер на телата. Общо 689 шестокласници са постигнали максимален резултат от 20 точки.
Регионални разлики и аналитични умения
Онлайн проучването откроява, че учениците показват отлични логически, аналитични и визуални способности. Те се справят отлично с четене и тълкуване на данни от таблици и кръгови диаграми. Тази област се отличава с добра постижимост.
От МОН отбелязват значителни регионални разлики. Най-добре са се справили учениците от София и Смолян, докато най-ниски резултати отчитат областите Сливен и Видин.
Изследването е проведено целенасочено в 6. клас, за да проследи влиянието на прехода от начален към прогимназиален етап – смяната на учителите и средата. То потвърждава наблюденията за трудности, които настъпват именно в 5. и 6. клас.
„Проучването премина нормално и без сериозни технически проблеми с достъпа и работата в платформата. В различни населени места поради влошените метеорологични условия и липсата на електричество, 21 училища не успяха да се включат, като за тях беше осигурена възможност да организират теста на училищно ниво“
— От просветното министерство
Планирани мерки и промени
Резултатите от проучването ще бъдат използвани като инструмент за подкрепа и диагностика, за да се определят необходимите ресурси и насоки. МОН планира да използва данните за предприемане на конкретни мерки. Сред тях са промени в учебните програми, които да освободят повече време за упражнения и практическа работа, за да могат учениците не просто да преминават през материала, а да разбират смисъла на задачите.
Други мерки включват осигуряване на повече часове по математика, обвързване на част от приема в университетите с матура или изпити по предмета, както и езикова подготовка по български език за деца, които не го владеят, за да могат пълноценно да усвояват учебните предмети.
Министър Вълчев също така изрази загриженост относно влиянието на телефоните и социалните мрежи върху концентрацията и развитието на мозъка на учениците, предлагайки дебат за ограничаване на използването им в училище.
