МОН гарантира: Чуждоезиковото обучение остава, търси се баланс с българския език и математиката

Министерството на образованието и науката (МОН) опроверга слуховете за закриване на чуждоезиковото обучение. Ведомството уверява, че не се предвиждат подобни мерки. Целта е да се постигне баланс между чуждите езици и базовите предмети като български език, литература и математика.

В последните дни в социалните мрежи родители и политици изразиха опасения. Те се позоваха на „секретен документ“ на МОН. От министерството обаче категорично заявиха, че планове за закриване няма. Интензивните паралелки с чужди езици остават, не се намаляват и не се закриват.

Приоритизация, не забрана: Новият подход на МОН

Указанията на МОН за държавния план-прием за учебната 2026/2027 г. целят приоритизация, а не забрана. Министър Красимир Вълчев обясни, че се търси начин за балансиране на учебните планове. Фокусът е върху засилване на общообразователната подготовка. Това включва български език и литература (БЕЛ), математика и природни науки. Възможностите за качествено изучаване на чужди езици ще бъдат запазени.

На 8 декември 2025 г. се появиха информации, че МОН на практика ограничава чуждоезиковото обучение. Това става чрез въвеждане на изисквания чуждоезиковите паралелки да се предлагат само в училища с високи резултати по български език и математика. Това може да доведе до намаляване на броя на такива паралелки в някои региони, включително туристически. Министър Красимир Вълчев потвърди, че целта е да се търси баланс между изучаването на чужди езици и базовите предмети. Запазва се ролята на езиковите гимназии. Ограничава се практиката чуждоезиковото обучение да доминира в училища с ниски резултати.

МОН разработва и нови правила за ученици, които не владеят добре български език. Целта е по-добра интеграция и равен старт. Това е част от по-широката образователна политика за повишаване на функционалната грамотност.

Защо се налагат промените?

От години се обсъжда „фаворизиране“ на чуждоезиковото обучение. Това е за сметка на базовите умения – езикови, математически, логически и аналитични. Те са критично важни за реализацията на младите хора. Нова образователна реформа обмисля и промени в завършването на основното образование.

Светът вече не търси тясна специализация, а широка интелигентност и адаптивност, коментира нееднократно министърът. Затова и се търсят допълнителни мерки за балансиране, но като се запази ролята на езиковите гимназии.

Чуждоезиковото обучение днес излиза извън традиционните езикови гимназии. Много училища, дори с малък брой ученици, предлагат „засилено изучаване на чужди езици“. Това води до сериозни дефицити в българския език сред ученици в 12-и клас.

Конкретни указания и цели

Писмото на МОН е част от ежегодните препоръки за планиране на план-приема. На този етап те са предварителни и подлежат на обсъждане. Профил „Чужди езици“ е поставен след STEM профилите, „Хуманитарни науки“ и други. Това показва стремеж към засилване на STEM направленията и хуманитарните науки.

Приемът в профил „Чужди езици“ с интензивно изучаване остава. Той се осъществява в езикови гимназии и училища с капацитет. Паралелки с такъв профил се допускат в училища, предоставящи интензивно обучение в 8-и клас. Изисква се поне три предмета да се изучават на съответния чужд език в 9-и и 10-и клас. Това гарантира високо качество на подготовката.

Изискването училищата да имат устойчиви резултати по български език и литература и математика не ограничава езиците, а спира практиката училища с ниски резултати да откриват чуждоезикови паралелки за сметка на основните знания. В много училища, включително с ниски резултати на външните оценявания, са се разкривали чуждоезикови паралелки, а това води до изкривяване на системата, обобщава министър Вълчев.

Дисбаланс в часовете по предмети

В редица училища часовете по чужди езици надхвърлят 900–1000 за гимназиалния етап. Същевременно, часовете по български език и литература често са около 560, а по математика – около 420. Този дисбаланс води до по-слаби резултати по български език, математика и природни науки. В последните години чуждоезиковото обучение е доминиращо в гимназиалния етап. Часовете по чужди езици често са почти двойно повече от тези по български език и литература и математика. Това води до дисбаланс и по-слаби резултати по базовите предмети.

Данните за прием в VIII клас за учебната 2025/2026 година показват, че профил „Чужди езици“ заема най-голям дял. Това ограничава паралелките в технически, природо-математически и STEM направления. А тези са ключови за пазара на труда.

Специализираните знания вече не са достатъчни, нужни са базови умения. А тези умения се формират чрез осмисляне и задълбочено учене на хуманитарни науки – български език и литература, история, математика, природни и обществени науки. Именно тези дисциплини провокират мислене, аналитичност, критичност, ориентация, функционална интелигентност. А какво правят нашите учебни планове в гимназиален етап в момента – предлагат обратното – свръхамбициозна профилирана подготовка и засилено чуждоезиково обучение, казва Красимир Вълчев.

Образователната политика се насочва към засилване на STEM профилите и хуманитарните науки. Целта е да се повиши функционалната грамотност и адаптивността на учениците към пазара на труда.