Моле Антонелиана: От молитвен дом до храм на седмото изкуство в Торино

В сърцето на Торино се издига Моле Антонелиана – емблематична сграда, достигаща 167 метра височина. Започнала като синагога, днес тя е дом на Националния музей на киното. Тази архитектурна перла съчетава история, изкуство и технологични постижения, предлагайки уникално културно преживяване.

Първоначално Моле Антонелиана е замислена като синагога, поръчана от еврейската общност в Торино. Архитектът Алесандро Антонели обаче имал по-големи амбиции. Той разширил проекта, добавяйки етаж след етаж, купол след купол. Това довело до изчерпване на бюджета и търпението на поръчителите. В крайна сметка сградата е завършена като монумент в чест на крал Виктор Емануил II. Тя се превърнала в най-високата зидана конструкция в Европа за своето време.

Превръщането на Моле Антонелиана в музей на киното започва през юни 1941 година. Тогава Мария Адриана Проло основава Националния музей на киното. Тя събирала стари афиши, филмови ленти и оптични уреди, дори по време на Втората световна война. С помощта на режисьора Джовани Пастроне, Проло спасява множество артефакти от забрава. Първоначално колекцията е била скромно приютена в една от залите на кулата.

Пътят на музея е изпълнен с предизвикателства. След пожар през 1983 г. той затваря врати. Но мечтата на Мария Проло не умира. През юли 2000 г. Моле Антонелиана отново отваря врати като Национален музей на киното. Швейцарският сценограф Франсоа Конфино ръководи мащабната реконструкция. Той превръща кулата в жив организъм, сливащ архитектура и кино.

Преживяването в музея е интерактивно и завладяващо. Конфино проектира пространството като спирала, имитираща филмова ролка. Посетителите започват от „археологическия“ етаж, посветен на светлинните игри от XVII век. Тук могат да се въртят дръжки на стари зоотропи и да се наднича през визьори. Това е пътешествие през праисторията на движещите се картини.

Сърцето на музея е Залата на времето. Това е централно пространство под купола, наподобяващо катедрала. Посетителите лежат в червени шезлонги, гледайки прожекции на класически филмови фрагменти върху купола. Около това ядро са разположени „параклиси“ на жанровете. Те са посветени на уестърна, научната фантастика, комедията и ужаса. В параклиса на ужасите сенките на Носферату преследват въображението. Тук е и статуята на бог Молох от филма „Кабирия“.

Колекциите на музея са истинска съкровищница. Сред най-привлекателните експонати е черният дантелен корсет на Мерилин Монро. Друг впечатляващ предмет е ковчегът на Дракула от класическата екранизация с Бела Лугоши. Музеят съхранява стотици хиляди снимки, сценарии и над 300 000 плаката. Лични вещи на Федерико Фелини, като черната му шапка и червения шал, също са изложени. Сценарият на „Кръстникът II“ с ръкописните бележки на Копола предлага поглед към творческия процес.

Торино е бил италианският Холивуд в началото на XX век. Градът е домакин на мащабни филмови продукции. Днес Моле Антонелиана е фар на културата, привличащ над 800 000 посетители годишно. Музеят предлага и панорамен стъклен асансьор. Той е инженерно чудо, издигащо се без видими опорни релси. Пътуването трае 59 секунди и разкрива вътрешната архитектура на кулата. Асансьорът отвежда до Темието, малък храм на върха. От панорамната тераса се открива гледка към Торино. В ясен ден Алпите обгръщат града, създавайки незабравима панорама.

Моле Антонелиана е доказателство, че мечтите могат да променят формата си, но никога не изчезват. Това, което е трябвало да бъде храм на една вяра, днес е храм на общата страст към киното. Кулата стои гордо, пазейки сенките на миналото и светлините на бъдещето в една безкрайна прожекция под звездите.