Молбите за убежище в ЕС намаляват с 20% през 2025 г.
Молбите за убежище в ЕС са спаднали с 20% през 2025 г., достигайки около 780 200. Основна причина е намаляването на сирийските кандидати. Германия, Франция, Испания и Италия остават водещи дестинации, въпреки общия спад.
Бежанци Снимка: Pixabay
Броят на молбите за убежище в Европейския съюз е отбелязал значителен спад от 20% през 2025 г. спрямо предходната година. Това сочат предварителни данни от поверителен доклад на Европейската комисия, цитиран от ДПА. От януари до средата на декември 2025 г. в 27-те страни членки на ЕС, Норвегия и Швейцария са регистрирани около 780 200 молби.
Основната причина за този спад е намаляването на броя на сирийските бежанци, търсещи убежище. След свалянето от власт на сирийския президент Башар Асад в края на 2024 г., мнозина сирийци се надяват на по-добро бъдеще в родината си. Това е довело до по-малко миграция към Европа. Данните показват, че броят на молбите от сирийци през първото полугодие на 2025 г. е намалял с цели 66% спрямо същия период на 2024 г., като те вече са трета по големина група след венецуелците и афганистанците.
Въпреки общия спад, някои държави продължават да посрещат голям брой кандидати. През отчетния период Германия е получила около 149 100 молби. Следват Франция със 148 600, Испания със 137 300 и Италия със 125 800 молби. За първи път през първото полугодие на 2025 г. Франция и Испания изпреварват Германия като водещи дестинации за търсещи убежище, което показва пренасочване на миграционните потоци.
Германското Министерство на вътрешните работи съобщи по-рано, че броят на първоначалните молби в страната е намалял с 51% до 113 236 през 2025 г. в сравнение с 2024 г. Повече информация по темата може да намерите в свързана статия.
Еврокомисарят по вътрешни работи и миграцията Магнус Брунер определи 2025 г. като „добра година за европейската миграционна политика“. Този спад се посреща положително от много правителства, тъй като отразява усилията за ограничаване на нелегалната миграция и облекчава натиска върху националните системи.
Правозащитни организации обаче предупреждават, че намаляването на молбите не означава автоматично по-малко нужда от закрила. То може да е резултат от по-рестриктивни гранични практики и затруднен достъп до процедури за убежище. Статистиката на Евростат за 2025 г. показва, че броят на взетите решения по молби за убежище през третото тримесечие се е увеличил със 16,3% на годишна база, което говори за ускоряване на процесите.
Спадът в броя на молбите за убежище е част от по-широка тенденция. Общата миграция към ЕС, включително тази, която не е свързана с търсене на убежище, е намаляла с около 22% през 2025 г. Някои държави настояват за облекчения по новия Пакт за миграция и убежище, аргументирайки се с продължаващия натиск по външните граници.
