Мнозинството преодоля ветото на президента върху Закона за инвестициите
Парламентарното мнозинство отхвърли президентското вето върху Закона за инвестициите, който въвежда строг държавен контрол върху сделките с активите на „Лукойл“ в България. За отхвърлянето гласуваха 125 депутати, въпреки че президентът Румен Радев мотивира ветото си с опасения за конституционна недопустимост и дискриминация на конкретната компания. Законът изисква бъдещите продажби да минават задължително през одобрението на ДАНС и Министерския съвет.
Парламентарното мнозинство повторно прие Закона за насърчаване на инвестициите, след като отхвърли наложено вето от президента Румен Радев. Този законодателен акт цели да установи строг контрол върху сделките с активите на „Лукойл“ в България, въпреки сериозните конституционни опасения, изразени от държавния глава.
В пленарната зала за отхвърляне на ветото гласуваха 125 депутати, представляващи ГЕРБ-СДС, ДПС-НОВО НАЧАЛО, БСП- ОЛ, ИТН, както и нечленуващи в парламентарна група. Против повторното приемане на закона бяха 74 народни представители от ПП-ДБ, „Възраждане“, АПС и МЕЧ.
Решението беше потвърдено след извънредно заседание. Преди това, Енергийната комисия в Народното събрание също отхвърли ветото на президента, като гласовете се разпределиха 12 „за“ срещу 5 „против“. Това пленарно гласуване потвърждава позицията на управляващото мнозинство за необходимостта от специален надзор.
Ключови разпоредби и мотиви
Законът предвижда, че всички сделки с активите на „Лукойл“ в страната могат да се извършват само след одобрение от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и с окончателно решение на Министерския съвет (МС). Конкретните активи, които попадат под този контрол, включват „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, „Лукойл ейвиейшън България“ и „Състейнабъл енерджи съплай“.
Президентът Румен Радев мотивира ветото си с твърдението, че законът поставя Министерския съвет във функционална и оперативна зависимост от ДАНС. Според него, тази зависимост е конституционно недопустима и противоречи на правото на Европейския съюз. Президентът също така посочи, че в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) вече съществува процедура за скрининг на чуждестранни инвестиции, която включва становища от ДАНС и Държавна агенция „Разузнаване“. Поради тази причина той смята допълнителните изисквания, налагани конкретно на „Лукойл“, за излишни и дискриминационни спрямо конкретна компания.
Противоположни позиции
Управляващото мнозинство категорично настоява, че новият закон е необходим за гарантиране на националната сигурност и прозрачност при евентуални сделки с активите на руската енергийна компания. То подчертава важността на законодателните промени в контекста на международните санкции срещу руските енергийни компании.
От своя страна, политическите сили, гласували против отхвърлянето на ветото (ПП-ДБ, „Възраждане“, АПС и МЕЧ), подкрепят позицията на президента, фокусирайки се върху риска от нарушаване на европейското право и създаването на конституционен прецедент.
