Младите българи: Ще слепят ли атоми джензитата?
Младите българи под 35 години продължават да проявяват ниска избирателна активност, въпреки лекия ръст до 16% през ноември 2025 г. Липсата на политическа идентификация и прекомерното онлайн присъствие атомизират поколението Z, но последните протести показват потенциал за промяна.
Десетки хиляди млади хора излязоха на протест на първи декември Снимка: Георги Кюрпанов-Генк
Ниската избирателна активност сред младите хора в България остава тревожна тенденция. Данни на „Галъп“ от октомври 2022 г. показват рекордно ниска активност от 14,6% за българите под 35 години на парламентарните избори. Тази апатия се запазва и на следващите два вота. За сравнение, през 1990 г. активността е била 90,3% – резултат, който днес изглежда недостижим.
Причините за това са комплексни. Една от основните е трудността младите да открият политици, с които да се идентифицират. Липсата на ясен представител подхранва апатията, докато не възникне повод за бунт. „Големите“ партийни лидери често изглеждат откъснати от нуждите на младежта. Техните комуникационни опити не звучат искрено, а задълбочават усещането за пропаст между управляващи и управлявани. Тази апатия води не само до липса на интерес, но и до почти пълна липса на знание за гражданските права.
Единственият начин за прекъсване на този порочен кръг е политическата осведоменост. Тя трябва да се случва не чрез задължителни учебни часове, а чрез ясни обяснения в социалните мрежи – там, където са джензитата и алфите. В България вече има примери за умело използване на социалните медии от нови несистемни партии като „Величие“ и „МЕЧ“, както и „Възраждане“. Въпреки това, това все още не е доказателство за възстановен диалог между политици и избиратели.
Втората основна причина младите да не са по площадите е, че те живеят в социалните мрежи. Конфликтите се случват онлайн, в коментари под публикации. Това атомизира джензитата, пречи им да се възприемат като единна сила, способна да променя статуквото. Нужна е обща цел, за да видят смисъл в участието си в обществения живот и политиката.
България остава страна на политическия непукизъм, доказателство за което е изразът „Тука е така“. Младите трудно вярват в промяната, когато са израснали с корупция, политиканстване и липса на реформи. Родителите им също не вярват в смисъла на гласуването, което допълнително предава апатията. За да има промяна, тя първо трябва да бъде поискана, извоювана и отстоявана всеки ден.
Последните проучвания на „Галъп“ от ноември 2025 г. показват лек ръст в избирателната активност до 16% сред младите под 35 години, но нивото остава ниско. На 4 декември 2025 г. се проведоха нови младежки протести в София и други градове, насочени срещу липсата на реформи в образованието и заетостта. Тези протести, макар и по-малки, показват, че интересът към политическия живот не е напълно изгаснал. Партия „Възраждане“ стартира нова кампания в социалните мрежи, фокусирана върху възможностите за работа и развитие в България, използвайки TikTok и Instagram. Младежките организации на ГЕРБ и Демократична България също имат онлайн кампании за повишаване на политическата активност, предлагайки интерактивни платформи за дебати.
Според представители на Демократична България, младите не са апатични, а по-скоро не виждат реални възможности за участие. Необходими са нови канали за комуникация и проекти, отговарящи на техните нужди. От ГЕРБ пък смятат, че ниската активност е резултат от липса на политическа култура. Площадите през последните дни показаха, че поколението Z е готово да излезе от онлайн балона си и да се включи лично в политиката. Може би просто е модерно да си на улицата, а може би наистина са готови да заявят какво искат от управляващите. За повече информация по темата, прочетете Поколението Z напусна онлайн балона.
