Млади филолози от СУ помагат на пациенти след инсулт в „Пирогов“ да възстановят своя говор

Студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ помагат на пациенти след инсулт да възстановят говора си. Инициативата се провежда в Клиниката по нервни болести на УМБАЛСМ „Пирогов“. Всеки петък студенти българисти работят с пациенти, претърпели тежки неврологични инциденти, които често водят до афазия – загуба или увреждане на способността за говор и разбиране на реч.

Инициативата е част от дисциплината „Невролингвистика“, ръководена от доц. Владислав Миланов. Студентите прилагат различни тестове, които оценяват съхранените реакции и когнитивни функции на пациентите. Тези наблюдения са безценни за създаването на упражнения, съобразени с фазата на заболяването и степента на говорно увреждане.

Един от примерите е 73-годишната Петранка Николова, която се възстановява след инсулт. Д-р Мария Попова провежда с нея серия от тестове, маскирани като непринуден разговор. Целта е да се оцени нейното състояние преди изписване. Тестовете включват въпроси за ежедневието, спомняне на думи, броене, смятане и прерисуване на фигури. Невроложката отбелязва, че Петранка е тревожна, но като цяло е добре ориентирана, а краткосрочната ѝ памет е запазена.

„Тревожна е, което на моменти компрометира изследването. Като цяло обаче е всестранно ориентирана, краткосрочната памет също е добре и всичко е наред“ – анализира д-р Попова пред студентите.

За разлика от пациенти с Алцхаймер, при инсулт мозъкът може да си спомни думи при подсказване. Филолозите помагат на пациентите и техните близки да възстановят говора, като подбират лесни за изговаряне думи и звуци, както и подходящи асоциации за поддържане на паметта.

„Като езиковеди ние можем да помогнем на такива хора впоследствие вкъщи. Нашите усилия дори са повече насочени към близките, които да работят с хората със афазия. Езиковата част опира до това да подберем подходящи думи и звукове, които да бъдат включени в тези думи, така че да са лесни за изговаряне“ – обяснява д-р Зорница Иванова от екипа на доц. Миланов.

Доц. Миланов подчертава, че целта е да се разработят тестове и карти, специфични за българските пациенти, вместо да се разчита само на преводни материали. Студенти като Ивелин Крумов, второкурсник по българска филология, демонстрират изключителна отдаденост, придобивайки знания по неврология, сравними с тези на студенти по медицина. Тази интердисциплинарна работа между медици и филолози е ключова, тъй като „да говориш, означава да живееш пълноценно“.

Инициативата се е родила във Факултета по славянски филологии на СУ с разбирането, че съвременната наука трябва да е близо до човека и да решава важните за живота му проблеми. Доц. Миланов вярва, че без думи е невъзможен светът без сила и топлина. Проблемите с говора след инсулт, инфаркт или онкологични операции променят живота на човека, водейки до депресия и изолация. Затова е важна намесата на психолози, логопеди и лингвисти, които да подкрепят лекарите в процеса на възстановяване „дума по дума“.

Съвременната неврология постига значителни успехи в овладяването на тежки състояния. Лекарите от „Пирогов“, включително доц. Мария Димитрова, д-р Мария Попова и д-р Рубин Стоянов, подкрепят идеята за съвместна работа. Проф. д.ф.н. Юлиана Стоянова, водещ специалист по психолингвистика, също е част от екипа. Екипната работа между невролози и филолози е от съществено значение за подкрепата на болните и техните близки.

Български учени също така разработват прототипи на роботи за рехабилитация след инсулт, които могат да разговарят на български език с пациентите, намалявайки инвалидизацията и подпомагайки социализацията. Очаква се до края на годината да бъдат отворени и първите два специализирани центъра за борба с афазията след инсулт. Доц. Мария Димитрова от „Пирогов“ подчертава, че инсултите засягат и млади хора, правейки работата с афазиолог изключително важна.