Мицкоски: Българите в Конституцията не са краят, ЕС ще поставя нови условия

Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че включването на българите в Конституцията не е проблем. Той обаче предупреди, че това няма да сложи край на исканията. Мицкоски очаква нови и нови условия от ЕС. Това стана ясно по време на партийния конгрес на ВМРО-ДПМНЕ в Кавардарци.

На конгреса Мицкоски беше преизбран за лидер на партията. Той изрази опасения, че Северна Македония ще се превърне в „нов експеримент“. Страната вече е сменила името, знамето и документите си. Конституцията е променяна многократно.

Въпросът с България не е дали ще има българи в Конституцията. Те могат да бъдат там от утре и аз нямам проблем с това, проблемът е, че това не е краят.

Според Мицкоски Европейският съюз не е подготвен да улесни процеса. Причината са вътрешни проблеми в самия съюз. Той настоява за ясни гаранции. Ако няма да има повече двустранни вета, тогава са необходими нови заключения от Европейския съвет.

Мицкоски подчерта, че очакват сериозни предизвикателства. Има отворен въпрос с България. Той обаче не вижда събеседник от българска страна. Премиерът търси справедливо решение. За всяко споразумение иска да знае какво печелят Македония и нейните граждани.

На 4 декември 2025 г. Християн Мицкоски изясни позицията си. Северна Македония иска гаранции от Европейския съюз. Тези гаранции трябва да предшестват включването на българите в конституцията. Всяка отстъпка досега е водила до нови условия. Затова е нужна ясна гаранция, че няма да има следващи искания.

Мицкоски обвини България в тормоз и блокиране на процеса. Той смята за несправедливо Северна Македония да променя конституцията си. Това не може да става без реципрочност от българска страна. Премиерът призова ЕС да преосмисли правилото за единодушие. Правото на вето на отделните държави спъва интеграцията на Северна Македония.

Премиерът е категоричен, че няма да има безусловни конституционни промени. Това ще стане, само ако се гарантира спазването на международното право. Също така, ако се зачитат правата на македонската общност в България. Мицкоски: Няма да впишем безусловно българите в Конституцията на РСМ.

Няма да се преместим нито милиметър, до момента, докато не се спази последната буква и последният препинателен знак на споразуменията и на международното право, и това, което принадлежи на македонците от другата страна на границата в Пиринска Македония. И това е, ни по-малко, ни повече, последователно прилагане на всички предишни решения на Съда по правата на човека в Страсбург, в качеството и посоката на изпълнение на правата на македонската общност в нашия източен съсед. Това е първото.

Мицкоски предупреди, че не трябва да се допуска „ново предателство“. Той настоява за запазване на идентичността. Червените линии трябва да са ясни, за да не могат да бъдат пресечени от бъдещи управляващи. Той акцентира върху осигуряване на бъдеще за всички етнически общности в Северна Македония. Това включва македонци, албанци, турци, роми, сърби, власи и бошняци.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“. То е одобрено от всички държави членки на ЕС. То изисква включване на българите в преамбюла на конституцията. Това е условие за започване на преговори с ЕС. Договорът за приятелство и добросъседство от 2017 г. също е важен. Той, заедно с двата протокола, задължава Северна Македония да не претендира за признаване на македонско малцинство в България. Също така да противодейства на езика на омразата срещу българите. Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция.

От българска страна има настояване за включване на българите в конституцията. Това е част от изпълнението на договорените условия. В България има натиск за спазване на договорите и протоколите. Настоява се за противодействие на езика на омразата. Иска се признаване на историческите и идентичностни въпроси, свързани с македонската общност.