Мито Орозов: Българският индустриалец, отказал сътрудничество с Хенри Форд

В началото на XX век, докато светът е обгърнат от индустриална революция, един предприемач от Враца оставя трайна следа. Мито Орозов е първият производител на кабриолети и файтони у нас. Той става известен в България и Европа. Неговото име е свързано с високи постижения. Днес във Враца има паметник на Орозов. Централен булевард и техническо училище носят неговото име. Врачанският етнографски комплекс приютява единствен по рода си музей, посветен на фабриканта. Търговско-промишлената палата връчва награди на негово име.

Орозов получава златни и сребърни отличия от изложение в Лондон. Признанието идва и от първия български панаир в Пловдив. Неговият възход е забележителен. Въпреки това, през социализма той е незаслужено пренебрегван. Великият писател Алеко Константинов изказва възхищението си от Орозов:

Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на господина Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици!

Орозов, самоук майстор, е известен с майсторството си. Той създава файтони, кабриолети и карети. Алеко Константинов го пита защо не привлича чужди капитали. Орозов обяснява, че занаятчийският характер на производството и ограничената клиентела не оправдават влагането на чужд капитал. Той правилно оценява своите възможности. Орозов изразява отношението си към скъпите лихвени заеми за занаятчийска дейност.

Враца – център на модерните коли и отказът на Орозов от Форд

През 1907 г. в Лондон се провежда изложение на балканските страни. Англичаните са впечатлени от кабриолетите и файтоните на Орозов. Те ги награждават със златни и сребърни медали. Сред възхитените е и Хенри Форд, основател на „Форд моторс къмпани“. Форд по това време подготвя серийното производство на легендарния модел Т. Той предлага на Мито Орозов неговата фабрика във Враца да произвежда купетата за автомобилите, произвеждани в Детройт. След няколкодневни преговори обаче сделка не се осъществява.

Орозов преценява, че неговата фабрика не е пригодена за серийно производство. Форд изисква мащабни обеми. Българинът се отказва от сделката поради финансова неизгодност. Той пропуска възможността Враца да стане спомагателен център на зараждащата се автомобилна индустрия. Правнукът на Мито Орозов, Петър Орозов, споделя, че предложението на Форд сериозно е занимавало дядо му. След Лондонското изложение, двамата предприемачи разменят писма. Форд мечтае Враца да стане център за производство на части за автомобили.

До масовото навлизане на автомобилите у нас има още много време. Фабриката на Орозов работи без сериозна конкуренция. Неговите возила печелят добро име и престиж. През 1907 г. Орозов въвежда 9-часов работен ден. Това се случва, когато стандартът е 12-14 часа. През периода 1894-1912 г. Враца се превръща в „градът на модерните коли“. Орозов поставя основите на индустриализацията в региона.

Животът и делото на Мито Орозов

Мито Орозов е роден във Враца през 1859 г. в многолюдно семейство. Като дете става чирак при майстори в града. На 17 години прекъсва образованието си. Поема грижата за майка си и сестра си след смъртта на баща им. Той става чирак при хаджи Ангел Йоцов, железар и майстор на печки. Йоцов е и касиер на местната тайна революционна организация. Орозов е въведен в тайната дейност. Той става доверен вътрешен куриер.

След Освобождението, 19-годишният Мито поема занаята. Той изработва оригинални сувенири за руски войници и офицери. Включен е в групата на подготвяните в Русия бъдещи администратори на България. Майка му обаче не се съгласява. Мито окончателно избира бъдещето си като занаятчия железар. Той не спира да се самообразова и усъвършенства. Още от детството си е близък приятел с Васил Кънчов. По-късно се сприятелява с всички будни младежи в града. Неговият стремеж към взаимопомощ го подтиква да участва в различни обществени дружества. Той е касиер на взаимоспомагателно дружество „Успех“. През 1884 г. Орозов основава просветно дружество „Развитие“ с приятели. Той е основател и пръв председател на Популярна банка и на банка „Веслец“ във Враца.

През 1887 г., след неуспешни съдружия, Орозов основава дружество за ръчно производство на кабриолети и файтони. Той е подпомогнат от благодетеля Иванчо Младенов. Орозов построява собствена сграда на общинско място. Фабриката му се състои от четири цеха: дърводелски, железарски, тапицерски и бояджийски. По-късно са изградени складове за готови коли и материали. Материалите са разнообразни и от различни райони. Буковият и чамовият материал идват от местни търговци. Специални доставчици осигуряват материали за рамата, сандъка и колелата. Железните и бояджийските материали са вносни и с най-добро качество. Орозов използва сухо дърво, отлежало поне три години. Стоманата за осите е от немски и английски производители.

Характерна черта на врачанските возила са пружините и ресорите. Те са различни според моделите. Ресорите преминават през специална пещ за закаляване. Шините на колелата са от желязо. За по-важни клиенти шините са от качествена стомана и обвити с гума. Обикновената тапицерия включва удобни възглавници. Луксозната тапицерия е с шагренови и гладки кози кожи или сукна. Гюруците са тапицирани със сукно отвътре и покрити с телешка кожа отвън. Колите имат фенери и спирачки. Кабриолетите са бледожълти. По поръчка се използват черна или тъмнозелена боя.

Орозовите возила се отличават със здравина, удобство и красива форма. В началото клиентите са от района на Враца и Северозапада. Националното стопанство се нуждае от бърз и удобен превоз. Орозов привлича чуждестранни майстори с опит. Те са запознати с модерните тенденции за коли с конска тяга. Той използва техния опит и внедрява нови модели. Продукцията му бързо се пласира. Орозов е първият, който популяризира продукцията си чрез реклами. Той използва обяви във вестници и получени награди.

През 1892 г. Пловдив е домакин на първото българско промишлено изложение. Орозов участва активно. Неговите модели печелят златен и сребърен медал. Княз Фердинанд купува каляска за 1300 лева. Орозов става придворен доставчик. Две години по-късно той разширява фабриката си. Неговите файтони, кабриолети и брички стават търсени в цялата страна. Основни клиенти са заможни земеделци, търговци и държавни служители. Царският дворец също прави редовни поръчки. Орозов е първият у нас, който изработва каталози с цени и снимки. Най-активното развитие на предприятието е между 1894 и 1912 г.

Краят на една епоха

Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война нанасят тежък удар. Повечето работници са мобилизирани. Вносът на материали е ограничен. Клиентите намаляват драстично. Работата във фабриката почти спира. След войните Орозов постепенно възстановява производството. През септември 1923 г. голям пожар унищожава една трета от Враца. Огънят поглъща и коларската фабрика. Мито Орозов загива под развалините. Той прави опит да спаси имуществото си. Производството е възстановено от синовете му Пейко и Тодор. Новата работилница оцелява до 1946 г. Тогава е национализирана от комунистическата власт.