Митът за предателството: Поп Кръстю или Марин Поплуканов стои зад залавянето на Левски?

Въпросът за предателството на Васил Левски остава една от най-болезнените теми в българската история вече 153 години. Веднага след залавянето на Апостола се налага мнението, че той не би могъл да бъде хванат без чужда помощ. На тази теза робуват личности като Христо Ботев, Иван Вазов и Захари Стоянов. Историческата наука днес разглежда три основни версии за случилото се в Къкринското ханче.

Първата версия сочи поп Кръстю Никифоров като основен виновник. Тя се появява за първи път във вестник „Независимост“ през март 1873 година. Марин Поплуканов и неговата сестра Величка Хашнова са основните инициатори на клеветата срещу свещеника. Втората версия насочва вниманието към самите Марин Поплуканов и Димитър Пъшков. Третата и най-правдива теория е, че Апостола е заловен заради разкритията на Димитър Общи след Арабаконашкия обир. Турските власти са разполагали с точно описание на неговия външен вид.

Димитър Общи е арестуван на 26 октомври 1872 година и започва да прави мащабни самопризнания. Той описва мрежата от комитети в Тетевен, Гложене и Орхание. Общи споменава пред властите, че в организацията участва и свещеник, но не знае името му. Първоначално е арестуван поп Лукан Лилов, баща на Марин Поплуканов. След като се разбира грешката, полицията се насочва към поп Кръстю Никифоров. В Ловеч по това време служат седем свещеници в три църкви. Поп Кръстю е посочен конкретно от някого в града.

Мазхар паша изпраща телеграма до търновския мютесариф с искане свещеникът да бъде разпитан като „наш доносник“. Текстът на писмото гласи:

Но тъй като изпратеният свещеник не се оказа да е същото лице, за което ни бе съобщено, че се числи в бунтовническия комитет, предписа се да се изпрати поп Кръстю. Но понеже поменатите Марин и Димитър, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстю, да съобщи на Ваше Превъзходителство, устроили бунтовническо събрание в неговите лозя и кои още другие лица от Ловеч са присъствали.

Въпреки тези думи, до днес не са открити реални донесения на поп Кръстю срещу дейци на комитета. По време на очната ставка в Къкринското ханче нито поп Кръстю, нито другите ловешки първенци не разпознават Левски пред турците. Свещеникът вероятно запазва мълчание, за да предпази и самия себе си от мъчения.

Отношенията между Левски и Ловешкия комитет са обтегнати в края на 1872 година. Апостола изразява остро разочарование от местните сподвижници. В писмо от 12 декември той пише до членовете на БРЦК в Ловеч:

В писмото ви от 1872 г, 7 октомври, с да ни дохождам скоро в града ви, защото можело да стани …. (има предвид предателство – б.а.) А председателят ви в писмото ви, по негово мнение, да дода, та да види какво трябва да се върши, защото според както ви виждал, от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произлизало от страхът ви.

По това време председател на комитета е Марин Поплуканов. Левски повдига и въпроса за липсващи пари. Той отбелязва, че председателят е използвал комитетски средства за лична работа. Съвременни изследвания и писма на Иван Драсов потвърждават, че комитетските пари са били у Марин Поплуканов, а не у свещеника.

Личната вражда между фамилията на поп Лукан и поп Кръстю е в основата на дългогодишната клевета. Поп Кръстю е бил по-образован и е привличал повече миряни. Величка Хашнова започва да разпространява слухове за неговото предателство веднага след смъртта на Левски. Вестник „Независимост“ публикува анонимна дописка срещу него:

Познатият вече предател и убиец на покойния Василий Левски в последнйото време е станал официален шпионин. Аз говоря за поп Кръстя Недялков, който и до днес се счита за христиенин и който служи в черковите на божествена служба.

След Освобождението съдбите на главните действащи лица се разминават драстично. Марин Поплуканов става окръжен управител на Ловеч. Той използва властта си, за да разруши къщите на най-верните сподвижници на Апостола. Поп Кръстю умира в изолация, опитвайки се да изчисти името си. В своя „Требник“ той пише, че клеветниците му целят високи държавни служби. Яким Шишков, който е укривал Левски, категорично заявява, че целият град знае кои са истинските предатели. Историческата истина сочи, че предателството е резултат от страх и финансови злоупотреби в Ловешкия комитет.