Мистерията с черепа на Стефан Караджа: Как Пенчо Кубадински се намесва в историята, докато учените доказват, че Баба Тонка е сгрешила
Въпреки че Пенчо Кубадински помага за даряването на черепа на Стефан Караджа на русенското читалище „Зора“ през 1957 г., автентичността на реликвата остава под въпрос. Научни изследвания от 1979 г. показват, че костите на войводата са останали непокътнати в гроба, което предполага, че Баба Тонка може да е извадила черепа на друг четник, вероятно Лукан Тодоров. Стефан Караджа, който умира на 31 юли 1868 г., е символ на българския героизъм, въпреки че четата му среща финансови пречки и липса на дипломатическа подкрепа.
Войводата Стефан Караджа е един от най-известните ни революционери. Черепът, който се смята, че е на войводата Стефан Караджа. СНИМКИ: АРХИВ Четникът Никола Обретенов пред гроба на войводата с черепа в ръце Баба Тонка Обретенова Картината на Хенрих Дембицки, която изобразява бой на четата на Караджата с турска потеря.
Въпросът къде е черепът на Стефан Караджа остава мистерия вече 157 години. Войводата, роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан-Караджово), умира на 31 юли 1868 г. в Русе, превръщайки живота си в символ на романтичния героизъм в борбата за освобождение на България.
Преди да организира най-голямата чета, изпращана от Румъния, Караджа участва в Първата българска легия на Раковски в Белград, където се запознава с Васил Левски. В Тулча той участвал в пехливански борби и побеждавал турците. След като е обвинен в убийство на турчин и бяга от затвора, той се посвещава на революционната дейност.
Организацията на голямата чета заедно с Хаджи Димитър се сблъсква със сериозни финансови проблеми. Богатите българи в Букурещ, включително братята Евлоги и Христо Георгиеви, отказват да дадат пари. Те виждат освобождението на България като дипломатически акт на Великите сили, а не чрез въоръжена борба, която би довела до безсмислени жертви. Дори френският император Наполеон III, срещайки се с богатите българи, смята идеята за чети за напълно безсмислена и предава информацията за подготовката им на валията Мидхат паша в Русе.
Поради липса на средства, буйният Стефан Караджа организира кражба на две торби жълтици, сдобивайки се с 1000 жълтици за закупуване на пушки и дрехи. Въпреки уверенията, че ще съберат 5000 души, на 6 юли Дунава преминават едва 125 четници.
Пътят им към Агликина поляна е осеян с битки. Караджа е ранен два пъти при Карайсен и прострелян в левия крак при Бяла черква. В петата битка, тази при Вишовград, той е хванат жив по заповед на турския военачалник, след като получава още шест рани. Заловен, той е отведен в Търново и след това в Русе. Вестоносци известяват населението, че ще докарат „българския крал, кючук Стефана“.
След залавянето му, легендите за смъртта на Караджата продължават да се множат. Присъдата е смърт. Едни твърдят, че е изпил отрова. Други, че турците са се опитвали да го излекуват, за да го изправят на съд и да разкаже за емиграцията. Трета версия, дадена от съкилийника Яни Гугуто, гласи, че Караджата е починал от раните си на 31 юли 1868 г., след като изпил много вода въпреки забраната.
Синът на Баба Тонка, Никола Обретенов, в спомените си твърди, че Караджата е обесен и че майка му е съхранила черепа му. Според него, Баба Тонка организира погребението в края на гробищата. По-късно тя погребва в същия гроб и четника Лукан Тодоров, починал от побой. След време Баба Тонка изважда костите и прибира черепа на войводата, скривайки го в празна бъчва.
Черепът дълго време се пази като семейна реликва. През 1957 г. с решаващата намеса на Пенчо Кубадински, тогава първи секретар на Окръжния комитет на БКП, семейството на художника Ненко Балкански, внук на Никола Обретенов, дарява черепа на възобновеното читалище “Зора” в Русе. Днес този череп е главен експонат в дома-музея на Баба Тонка.
Въпреки това, мистерията продължава. През 1979 г. гробът на Караджата е разкопан. Антропологът проф. Йордан Йорданов изследва извадените 12 сандъчета с кости и доказва, че костите на Караджата са си стояли непокътнати в гроба. Той изразява мнение, че черепът, изваден от Баба Тонка, може да е на Лукан Тодоров или на Христо Ахчиоглу от Калофер. Така Пенчо Кубадински участва в даряването на реликва, чиято автентичност е под въпрос.
Любопитен факт е, че Стефан Караджа получава прякора си през 1864 г. в Сливенския Балкан, когато спътниците му възкликват, че се е метнал като караджа (сърна), след като обезоръжава заптие.
