Мистерията „Петрохан“: Сектантски окултизъм или агресивна педофилия зад шестте трупа?

Трагедията в прохода „Петрохан“, която вече отне живота на шестима души, продължава да разтърсва общественото мнение с нови разкрития за психологическия профил на извършителя и мотивите зад кървавата баня. Експерти криминалисти и психолози анализират случая, който по своята жестокост и нелогичност няма аналог в българската криминална история. Докато разследващите работят по горещи следи, на преден план излизат версии за ритуално убийство, сектантска дейност и агресивна патология.

Криминалният психолог Неделчо Стойчев изрази мнение пред БНТ, че случаят вероятно представлява разширено самоубийство. Според него основният заподозрян за петима от убитите е Ивайло Калушев. Тази теза се допълва от анализа на Росен Йорданов, който вижда в действията на Калушев характеристики, присъщи на затворените общества.

„Започват да отпадат някои версии. Случаят по-скоро сочи към среща с българския Джоунстаун. Тук виждаме желание за власт и контрол, сблъсък с обществената норма и стремеж към изолация. Има характеристиките на всяка една секта, включва религиозни мотиви и основните елементи на човешката патология.“

Йорданов подчертава, че Калушев е проявявал месиански комплекс и авторитарен характер, прикрити зад будистки послания и идеологии. Психологът обръща внимание на факта, че в обкръжението са привличани единствено млади момчета, което засилва съмненията за скрит окултизъм и манипулация под формата на „духовно водачество“.

От друга страна, опитният криминалист Ботьо Ботев предлага по-различен прочит на събитията. Според него първото убийство в хижата е извършено по необичайно показен начин, който противоречи на логиката за укриване на следи. Ботев акцентира върху профила на Калушев като човек с изявена форма на агресивна педофилия.

„Няма логика в първото убийство, направено е твърде показно. Много странни неща има в самото начало. Труповете намерени пред хижата, като за показ. Хижата запалена, но не напълно изгоряла. Заличаваш следите вътре, а отвън оставяш труповете на показ. Това е нелогично.“

Ботев поставя под въпрос и начина, по който трима едри мъже биха могли да бъдат овладени от един човек без тяхно съгласие или сериозна принуда. Според него липсата на данни за съпротива при първото престъпление е ключов детайл, който сочи към специфично психологическо влияние върху жертвите.

Нови развития в разследването сочат, че вече са назначени мащабни аутопсии на телата. Експертизите трябва да установят дали жертвите са били под въздействието на наркотици или алкохол, както и дали са били подлагани на изтезания преди смъртта. Проверява се и версията, че първите три жертви – Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев – може да са охранявали наркодепо или важен транзитен маршрут, което би превърнало случая в планирано покушение от познати лица.

Криминални журналисти разкриват, че Калушев е имал уникална способност да печели доверието на родители, които са му плащали големи суми за организиране на детски лагери. Същевременно политически фигури като Николай Денков изразиха опасения, че първоначалната реакция на институциите може да е част от координирана акция по прикриване на факти. Към момента разследването продължава да се движи между хипотезите за сектантски ритуал и брутално криминално разчистване на сметки.