Мистерията на здравите доброволци: Как вентилацията и имунната памет спират грипа
Клинично изпитване на Мерилендския университет разкрива, че добрата вентилация и имунният отпечатък от детството предпазват от грип дори при близък контакт с болни.
Учени от Мерилендския университет в САЩ проведоха уникално клинично изпитване, което разкрива защо някои хора остават здрави, дори когато живеят в непосредствена близост до болни от грип. Изследването, публикувано в списание PLOS Pathogens, проследява предаването на вируса по въздуха в реална среда и дава нови насоки за превенция по време на епидемия. Специалистите установяват, че комбинацията от добра вентилация и специфичен имунен отпечатък от детството са ключовите фактори за защита.
В експеримента здрави доброволци на средна възраст около 36 години са поставени в едно помещение със заразени студенти. Участниците са общували свободно, играли са карти и са танцували, без да спазват дистанция. Резултатът е изненадващ: нито един от здравите доброволци не се е заразил. Изследователите посочват, че поддържането на постоянно движение на въздуха чрез отоплителни уреди и влагоабсорбатори е довело до бързо разреждане на вирусните аерозоли. Това доказва, че дори обикновен климатик или пречиствател може драстично да намали риска от инфекция.
Освен околната среда, решаваща роля играе и биологичната история на индивида. Учените доказват, че годината на раждане подсказва как вирусът ще въздейства на организма. Това се дължи на т.нар. кръстосан имунитет. Мутиралият грип H3N2, който доминира в момента, има свои „прародители“, с които по-възрастните поколения вече са се срещали.
Теорията за имунния отпечатък гласи, че първият грипен вирус, с който се сблъскаме в детството, калибрира защитата ни за цял живот. Родените между 1960 и 1975 г. са по-защитени от сегашния щам H3N2, тъй като техните Т-клетки и В-клетки разпознават вътрешните протеини на патогена, останали непроменени от пандемията през 1968 г. Въпреки че вирусът претърпява антигенен дрифт, неговата „сърцевина“ често остава разпознаваема за имунната памет на по-зрелите хора.
Изследването подчертава и значението на симптомите за разпространението на болестта. Установено е, че болните, които само подсмърчат, изхвърлят много по-малък вирусен товар в сравнение с тези, които кашлят интензивно. Най-големият риск остава дългият разговор лице в лице в застоял въздух, където се натрупват „облаци“ от издишани вируси. Това е особено опасно, когато идва най-лошият грип от десетилетие, предизвикан от нови мутации.
В допълнение към тези открития, научната общност, включително еволюционни биолози като Майкъл Уороуби, използва събраните данни за разработка на универсална грипна ваксина. Целта е имунната система да бъде препрограмирана така, че да атакува същността на вируса, която не се променя ежегодно. Мащабни математически модели потвърждават, че разбирането на имунния отпечатък е бъдещето на борбата с епидемиите.
Въпреки оптимизма, учените предупреждават, че в реални условия като обществен транспорт или офиси социалният етикет невинаги се спазва. Затова стандартните мерки за защита и редовното проветряване остават задължителни, независимо от нашата имунна история.
