Мистерията на Източните Родопи: Кромлехът край Долни Главанак – Българският Стоунхендж
Кромлехът край Долни Главанак, наричан още Българският Стоунхендж, е единственото известно запазено мегалитно съоръжение от този тип в страната. Датиращ от VIII-VII в. пр.н.е., обектът е служил като култов център, където според археолозите са извършвали ритуали само жреци. На юг от него са открити и по-малки структури със следи от детски погребения чрез трупоизгаряне.
В мистичните Източни Родопи, недалеч от село Долни Главанак, община Маджарово, се намира тайнствен каменен кръг, често наричан Българският Стоунхендж. Този обект представлява единственият известен запазен кромлех в България – мегалитно съоръжение с изразено ритуално значение, което разкрива древни обреди и вярвания. Със своята историческа ценност, той привлича вниманието както на учени, така и на любители на мистиката.
Кромлехите са мегалитни структури с култово предназначение, сходни с долмените и менхирите. Самият термин произлиза от бретонския език (crom – кръг, lech – камък) и описва големи каменни блокове, подредени в кръг, като най-известният пример е Стоунхендж в Южна Англия.
Кромлехът при Долни Главанак е открит през 1998 г. от археологически екип, ръководен от д-р Георги Нехризов от Археологическия институт с музей при БАН. Съоръжението датира от втората фаза на Ранножелязната епоха (VIII-VII в. пр.н.е.). Въпреки това, проучванията показват, че мястото е функционирало дълъг период от време, като религиозни обреди са се извършвали тук и през Късножелязната епоха (V – І век пр.н.е.), а единични находки дори сочат, че е било почитано и през Средновековието.
Древният обект представлява култово съоръжение, съставено от вертикални, пирамидално оформени каменни блокове, описващи окръжност с вътрешен диаметър 10 метра. Археолозите са запазили девет блока, докато три са паднали, а още два или три липсват. Блоковете са поставени директно върху скалата, като стабилността им се дължи на подходящата форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Средната височина на тези каменни блокове варира между 1,20 и 1,50 м, ширината им е 1 м, а дебелината 0,5 м. Те отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 90 см.
Според хипотезата на археолозите, вътре в така ограденото свещено пространство са провеждали ритуални действия, като право да влизат и да ги извършват са имали само жреците. При проучването на обекта са открити свидетелства за обредни действия, включително части от глинени съдове (украсена керамика), късове мазилка и метални предмети, като бронзова фибула и игла. Тези находки са концентрирани главно около каменните блокове. Освен това, откриването на изгорени човешки кости подкрепя хипотезата за погребална и ритуална функция на мястото. Някои изследователи предполагат, че кромлехът е служил и за астрономически наблюдения, например за определяне на свещени дати в тракийския календар, но за тази теория липсват категорични доказателства.
На юг от основния кромлех са разположени и две по-малки съоръжения, също от камъни, подредени в кръг. И в двете по-малки съоръжения са разкрити следи от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне. Това допълнително подчертава значението на целия комплекс като култов център.
Кромлехът при Долни Главанак е признат за археологически паметник с национално значение и е защитен от закона. Освен него, в България са известни още два каменни кръга – кромлехът под Чолакова могила при с. Старо Железаре (Община Хисаря) и в праисторическия култов комплекс Харман кая в Източните Родопи, но те са в лошо състояние.
Древният каменен кръг продължава да привлича историци, учени и туристи, пленени от неговата уникалност и историческа загадка, свързана с обредите на тракийските племена от Ранножелязната епоха.
