Мирослав Иванов: Политиката да е предизвикателство, не помийна яма

Мирослав Иванов, съпруг на Лена Бориславова, изрази надежда за промяна в българската политика. Чрез публикация във Facebook той призова за дебат, основан на аргументи и факти, вместо на клевети и обиди. Според Иванов, политиката трябва да се обсъжда с разум, а не да бъде повлияна от лъжи и пропаганда.

Надявам се някой ден политиката у нас да бъде все повече предизвикателство и все по-малко помийна яма. Да бъде основана на аргументи и факти, а не на клевети и обиди. Да бъде обсъждана на трезва глава и с разум и да не се влияе толкова силно от лъжи и пропаганда.

Иванов, който е юрист и бивш заместник-председател на XLVII Народно събрание от „Продължаваме промяната“, критикува властта, когато тя е самоцел. Той смята, че често тя служи за избиване на комплекси, задоволяване на его или придобиване на лични облаги. По думите му, властта главозамайва хората и ги кара да забравят кои са. Лена Бориславова, например, избра нов терен за борба.

Мирослав Иванов се надява политиката да бъде средство за добро. Тя може да подобрява живота на хората, да разрешава проблеми и да развива. Той подчертава, че политиката може да бъде както деструктивна, така и градивна. Зависи на кого е дадена властта. За съжаление, според него, по-често властта попада в ръцете на хора, повлияни от емоции, лъжи и пропаганда.

В своята публикация Иванов категорично защити Лена Бориславова. Той отхвърли всички епитети срещу нея, определяйки ги като родени от завист, страх и омраза. Иванов подчерта нейния академичен и професионален успех: завършване с най-висок успех в СУ „Св. Климент Охридски“, магистратура в Харвард и работа в две от най-големите адвокатски кантори в България. Тя е отличена в класацията „30 под 30“ на Forbes България и е носител на награда за млад юрист на годината. Всички тези постижения са резултат от много труд и дисциплина.

Мирослав Иванов заяви, че Лена Бориславова никога не е търсила политическа кариера. Напротив, „политиката намери нея“. През четирите години в политиката тя е останала същата – не се е поддала на възможностите и не е търсила величие. Работила е с упоритостта и всеотдайността, които са ѝ носили успехи и преди това.

Според Иванов, завистливите и страхливите хора са най-алчни. Когато видят способен млад човек, те започват да мразят, защото тяхната некадърност става видима. Това е причината за омразата и лъжите от страна на политическите опоненти. Той вярва, че пошлостта може да хвърли сянка, но не може да заличи следите на истинската същност и стореното. Тези следи ще бъдат последвани от много други млади, дисциплинирани и почтени хора. Те няма да се страхуват да загубят властта, а ще я използват за добро. Тези хора ще имат смелостта да назовават и разрешават проблемите. Тогава, по думите му, „алчните и некадърните ще стават все по-излишни и все по-ненужни“.