Министерство на финансите започна преработка на бюджета за 2026 г.

Министерството на финансите стартира нова бюджетна процедура за 2026 година. Целта е преработка на досегашната план-сметка, след като правителството оттегли първоначалния си проектобюджет от Народното събрание. Този ход налага преразглеждане на финансовите рамки на държавата.

На 2 декември Министерският съвет предложи оттегляне на трите законопроекта за бюджета за 2026 г. На следващия ден, 3 декември, Народното събрание единодушно прие оттеглянето, което официално дава начало на процеса по преработка на новия бюджет. Вчера в Министерството на финансите се проведоха разговори с работодателски организации и синдикати, обсъждайки около 20 мерки за компенсиране на липсващите приходи.

Отпадат планираните увеличения на данъци и осигуровки на стойност близо 1,5 млрд. евро. Тези средства трябва да бъдат компенсирани чрез други мерки, включително съкращаване на капиталовата програма и одит на разходите в публичния сектор. Предвижда се замразяване на заплатите в МВР и увеличение само там, където има изоставане, както и увеличение за младите медици. Правителството настоява, че няма да взема нов дълг, а ще търси вътрешни икономии и реформи.

Премиерът Росен Желязков обеща, че правителството ще се стреми към консенсусен бюджет. Той подчерта, че всички средства за общините трябва да бъдат запазени, за да не се нарушава регионалното развитие. Желязков допусна и възможността за удължителен бюджет.

Росен Желязков, министър-председател: „Ще преразгледаме внимателно капиталовата програма, особено в сферата на отбраната, регионалното развитие и транспорта, като всички средства за общините трябва да бъдат запазени, за да не нарушаваме регионалното развитие. Това не необходимо, за да може и политически, и социално икономически да влезем в 2026 година плавно със Закон за държавния бюджет. Възможно е да влезем и с удължителен бюджет. Това, че българската икономика работеше изключително успешно през 2025 г. позволява прогнозата за БВП да бъде параметрирана на 120 млрд. евро.“

По думите на финансовия министър Теменужка Петкова, за да се удовлетворят всички предложения на работодателите, са необходими 1 милиард 492 милиона евро. Тя посочи, че управляващата коалиция има консенсус относно отвързването на възнагражденията в определени сектори от средната брутна работна заплата, което ще залегне в новия проектобюджет.

Теменужка Петкова, министър на финансите: „Ние сме остойностили всяка една от мерките, които вие предлагате. Според мен кое е най-важното – отвързването на възнагражденията в определени сектори от средната брутна работна заплата. Управляващата коалиция има консенсус по този въпроси такава мярка ще залегне в проекта на бюджет за 2026 година. Ефектът ще бъде така добър за бюджета. Коалицията взе решение, че ще се търси възможност за прилагане на този подход. Това, което търсим на практика е 1492 млн. евро. Ние дълг няма да вземем, защото този дълг няма да ни свърши работа.“

Работодателските организации, в лицето на Добри Митрев от БСК, предлагат запазване на данъчно-осигурителния модел до изработването на ясна национална стратегия за реформи. От своя страна, Пламен Димитров от КНСБ настоява за хоризонтална политика по доходите.

Пламен Димитров, президент на КНСБ: „Нашите виждания не са се променили. Хоризонтална политика по доходите е задължителна и необходима и само тя може да направи приемливи стъпките по отношение на това защо даваме на едни сега по-малко или повече.“

Експерти предупреждават, че ако параметрите на бюджета за 2026 г. не бъдат коригирани, България рискува да попадне под ударите на Пакта за стабилност и растеж. Председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Делян Добрев прогнозира, че новият бюджет ще бъде приет най-рано в края на януари 2026 г. Повече за преговорите и техния ход може да прочетете в свързана статия.