Министерски съвет одобри Бюджет 2026 след широка подкрепа

Министерският съвет одобри проектозакона за Бюджет 2026 след широка подкрепа от социалните партньори. Бюджетът е съобразен с въвеждането на еврото и предвижда икономически растеж, намаляване на дефицита и съкращения в администрацията.

Министерски съвет одобри Бюджет 2026 след широка подкрепа
Време за четене: 3 мин. 8 декември 2025

Министерският съвет официално одобри проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2026 година. Решението идва след като Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди и почти единодушно подкрепи преработения проектобюджет на 8 декември 2025 г. Правителството също актуализира средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., която служи като мотиви към законопроекта.

Проектобюджетът за 2026 г. е изготвен в съответствие с първия Национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. Този план съдържа политики, приоритети, реформи и инвестиционни планове, които са отразени в националните бюджетни документи. Фискалната политика запазва своя приоритет за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Целта е повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.

Важен аспект на Бюджет 2026 е неговата подготовка във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Всички документи по бюджетната процедура са изготвени в евро при официален валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото.

Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., внесени в Народното събрание през ноември, бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г. на Министерския съвет. Новите разчети за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите (МФ).

Според прогнозата, растежът на икономиката се очаква да достигне 2,7% през 2026 г., като през 2027-2028 г. ще бъде в рамките на 2,5-2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се прогнозира да е около 3,5%, с постепенно забавяне до 2,5% през 2028 г. Тази прогноза е потвърдена от Фискалния съвет и е близка до очакванията на международни институции.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) предвижда дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% през 2027 г. и 2,4% през 2028 г. Запазването на дефицита в тези граници осигурява редица разходни политики.

Държавният дълг се очаква да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. Максималният размер на новия държавен дълг за 2026 г. е до 10,0 млрд. евро, включително до 3,2 млрд. евро за укрепване на европейската отбранителна промишленост. Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен на 2,4 млрд. евро.

От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица ще бъде 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е определен на 2 300 евро за 2026 г., 2 505 евро за 2027 г. и 2 659 евро за 2028 г. Данъчната политика е насочена към макроикономическа и бюджетна стабилност, поддържане на икономическия растеж и борба с данъчните злоупотреби.

Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев обяви, че социалният диалог в България е възстановен. Той направи този коментар след заседанието на НСТС, където проектът за Бюджет 2026 получи почти пълна подкрепа от синдикатите и работодателите. Единствено АИКБ се въздържа поради някои спорни точки.

Бюджетът на ДОО беше единодушно подкрепен. Проектът за НЗОК получи подкрепа от всички организации, с изключение на въздържане от АИКБ и КНСБ. Дончев подчерта необходимостта България да намалява бюджетния дефицит поетапно и да постига балансирани бюджети. Той говори за курс на консолидация и разумни възнаграждения.

Министърът на финансите Теменужка Петкова посочи, че бюджетът за 2026 г. ще позволи на страната да влезе спокойно в еврозоната. Тя припомни, че вторият вариант на бюджета изключва увеличаване на вноската за фонд „Пенсии“. Отпада също увеличението на данък дивидент и въвеждането на СУПТО. Петкова отбеляза, че около 5500 незаети щатни бройки в държавната администрация ще бъдат съкратени до 2028 г. за оптимизация. В бюджета са предвидени и 30 млн. евро за програма в Министерството на здравеопазването. Тя ще стимулира и подпомага младите лекари и специализанти, като средствата ще достигат директно до тях.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов отбеляза единодушието относно бюджета на ДОО. Той подчерта, че не бива да се обобщава държавната администрация. Председателят на АИКБ Румен Радев потвърди подкрепата за позитивните решения по бюджета. Той настоя автоматизацията да не се въвежда. Президентът на КНСБ Пламен Димитров оцени бюджета като приемлив. Той подчерта необходимостта от финансиране на БДЖ и капиталовата програма на правителството.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *