Министър Дилов: Участието в програми на НАТО е въпрос на солидарност, а не само на икономически ползи
Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов заяви, че участието в програмите на НАТО е израз на съюзническа солидарност, а не само на икономически ползи. Министерският съвет прие промени, които позволяват на университети и научни организации да участват в проекти на Агенцията за комуникации и информация на НАТО (NCIA). Това е ключово за България, чиято отбранителна индустрия генерира над 4% от БВП и е приоритет за финансиране.
Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов Снимка: Министерство на икономиката и идустрията
Участието в международните програми на НАТО представлява не просто източник на икономически ползи, а е пряк израз на ангажираност, доверие и съюзническа солидарност. Тази позиция заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов при откриването на Национален информационен ден. Събитието, организирано от Министерството на икономиката и индустрията за поредна година, цели да повиши информираността и да стимулира по-активното включване на българския бизнес в механизмите за сътрудничество с Алианса и неговите структури.
„Участието в международните програми на НАТО не е само въпрос на икономически ползи, а израз на ангажираност, доверие и съюзническа солидарност.“
— Петър Дилов, министър на икономиката и индустрията
Министър Дилов подчерта, че включването на български фирми и организации в процедури за доставки, изследвания и разработки на нови технологии е ключово. Чрез този процес ние не само укрепваме националната икономика, но и допринасяме за общата сигурност и устойчивост на Алианса.
В тази връзка Министерският съвет прие важни промени в Наредбата за допускане на български лица до участие в международни процедури на НАТО. Тези промени, приети вчера, разширяват кръга на допустимите кандидати. Сега юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи академична или научно-изследователска дейност, университети и научни организации, ще могат да участват пълноценно в проекти, особено тези на Агенцията за комуникации и информация на НАТО (NCIA).
„Предприехме важна стъпка в посока разширяване на кръга на допустимите кандидати за участие в процедури на НАТО.“
— Петър Дилов, министър на икономиката и индустрията
Тази стъпка дава възможност на българските институти и изследователски звена да дадат приноса си в сферата на сигурността, отбраната и иновациите, като по този начин подпомогнат изпълнението на общите съюзнически ангажименти.
„По този начин нашите институти, университети и изследователски звена ще получат възможност да дадат своя принос в сферата на сигурността, отбраната и иновациите и да допринесат за изпълнението на общите ни съюзнически ангажименти.“
— Петър Дилов, министър на икономиката и индустрията
Контекстът на засилено участие е особено важен, тъй като отбранителната индустрия в България генерира над 4% от БВП. Това я прави ключов източник на заетост и иновации, а достъпът до международни програми на НАТО е жизненоважен за технологичното ѝ обновяване и разширяване на производствения капацитет.
Министерството на икономиката и индустрията демонстрира активна подкрепа не само чрез регулаторни промени, но и чрез търсене на финансови инструменти. Наскоро министър Дилов обсъди с вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Робарт де Гроот възможностите за финансиране на български компании. Фокусът на тези разговори беше върху подкрепата за малките и средни предприятия, дигитализацията и енергийната ефективност, като отбранителната индустрия е изведена като приоритетен сектор.
Екипът на Министерството, както и представителите на България в Постоянната делегация към НАТО и в агенциите NCIA и Агенцията за поддръжка и доставки (NSPA), работят активно за оказване на подкрепа на българския бизнес и научна общност. Тази подкрепа включва предоставяне на информация, насърчаване на партньорства и улесняване на достъпа до международни програми и проекти. За млади специалисти, желаещи да се включат в дейностите на Алианса, стажантската програма на НАТО остава отворена за кандидатстване до 22 юни 2025 г.
