Минималната заплата у нас е най-ниска в ЕС, но българинът купува повече от естонеца
Българската минимална заплата остава най-ниска в ЕС като номинал, но по покупателна способност изпреварва Чехия и Естония. Три държави търсят 4 млрд. евро за бърз влак Атина-София-Букурещ.
Въпреки че България поддържа най-ниските нива на възнаграждение в Европейския съюз, реалната покупателна способност на българите изненадващо изпреварва тази в държави като Чехия, Естония и Латвия. Актуалният брой на вестник „24 часа“ разкрива икономическия парадокс, при който с минимална заплата у нас се пазаруват повече стоки и услуги в сравнение с по-богати на хартия нации.
Новите данни за януари 2026 година потвърждават тази тенденция. Минималната заплата в България достига 620 евро бруто, което за първи път преминава границата от 1000 евро според стандарта на покупателната способност (ППС). Това пренарежда класацията на Евростат, като поставя българския потребител в по-изгодна позиция спрямо прибалтийските държави, където издръжката на живота е значително по-висока. Докато у нас доходите растат с над 11%, в Естония минималното възнаграждение по ППС остава едва 886 евро.
Икономическата картина в региона се допълва от мащабни инфраструктурни планове. Три държави, сред които и България, обединяват усилия за осигуряване на 4 милиарда евро за бърз влак от Атина до Букурещ през София. Проектът ще се бори за финансиране директно от Брюксел, като целта е свързаност на Балканите по европейски стандарти. Междувременно експертите отбелязват, че спестяванията на гражданите в банките са достигнали нива, при които теоретично може да се строи без никакъв дълг.
Вътрешният пазар обаче остава под натиск заради цените на храните. В интервю за изданието Александър Колячев от КЗК разкрива строги мерки срещу спекулата:
Наложихме глоби от 15 хил. евро на магазини, които са завишили цените на много продукти
Въпреки че заплатите за магистри в определени сектори вече докосват 10 000 лв., масовото потребление зависи от минималните прагове. През 2026 г. максималният осигурителен доход нараства до 4600 лв., а повишените осигуровки за пенсия леко свиват нетния доход на работещите. В същото време Европа подготвя спасителен план за млекопроизводителите, тъй като ниските изкупни цени и високите разходи на фермерите застрашават сектора.
