Минималната работна заплата остава 1213 лева: Скандал между синдикати и власт заради европейска директива
Социалният министър Борислав Гуцанов увери синдикатите, че минималната работна заплата за 2026 г. ще остане 1213 лева, като формулата за нейното изчисляване няма да се променя. НСТС обаче не постигна съгласие по въпроса за транспонирането на европейската директива за адекватни минимални заплати, което предизвика остри критики и заплаха за протести от синдикалните организации. Разговорите за отпадане на почивните понеделници след официален празник също не получиха подкрепа от социалните партньори.
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди ключови промени в Кодекса на труда и механизма за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Сред темите бяха отпадането на неработния понеделник след официален празник, облекчения за родители на деца до 12 години и гъвкаво ползване на отпуска по бащинство. Дискусиите обаче ескалираха в скандал, фокусиран върху транспонирането на европейска директива и бъдещето на МРЗ.
Социалният министър Борислав Гуцанов увери синдикатите, че формулата за изчисляване на МРЗ няма да претърпи промяна в първия бюджет в евро за 2026 г. Очаква се минималната заплата да се запази на сегашното ниво, което е определено по закон.
„Знаете какво е нашето решение – то не е наше, а по закон, 1213 лв., така че ще бъде в тези граници МРЗ. Ще бъде направено така, че да успеем да направим всичко възможно да няма ощетени слоеве. И пенсиите да бъдат по швейцарското правило, и да направим така че да има увеличение на майките през втората година за първо, второ, трето дете. Това в момента са разговорите, които водим с партиите, които са в това управление“
— Борислав Гуцанов, Социален министър
Според официалните данни, минималната работна заплата, която се очаква да бъде 1213 лева (или 620 евро), следва формулата за 50% от средната работна заплата за периода юли 2024 – юни 2025 г. Това представлява увеличение от 12,6% спрямо 2025 г. и се очаква да повиши доходите на близо 600 000 души, включително лични асистенти и работещи в социални услуги.
Представителите на синдикатите потвърдиха, че са получили уверение от министър Гуцанов за размера на МРЗ.
„Имаме уверението на министър Гуцанов, че минималната работна заплата ще бъде такава, каквато всички я знаем – 1213 лева или 620 евро. Всичко различно от това ще бъде несъгласувано с нас“
— Любослав Костов, КНСБ
Конфликт за транспонирането на евродирективата
Въпреки постигнатото разбирателство по размера на МРЗ, социалните партньори не успяха да постигнат съгласие по друга ключова промяна: транспонирането на европейската директива за адекватните минимални заплати. Социалното министерство предложи частично транспониране, което да засяга само колективното трудово договаряне, но не и определянето на националната МРЗ.
Гуцанов предупреди, че ако директивата не бъде транспонирана, Брюксел може да стартира наказателна процедура срещу България, налагайки еднократна глоба от 2 милиона евро и по 15 000 евро на ден. Синдикатите обаче отхвърлиха предложението, определяйки го като недостатъчно и заплашиха с протести.
„Това, което е предложено, е меко казано имитация на транспониране на директива. Това са скандални предложения. Ето защо считаме, че МТСП трябва да зачеркне труда от наименованието си, съжаляваме, че министърът не е тук и искаме да му предложим едно ново наименование – именно Министерство на скандалната политика“
— Тодор Капитанов, КНСБ
Д-р Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ допълни, че в предложенията липсва обвързващ елемент с директивата относно създаването на механизъм за адекватни минимални работни заплати. Според синдикатите, където има колективни трудови договори, възнагражденията са с поне 14% по-високи, което подчертава важността на колективното договаряне.
Почивки и отпуски без подкрепа
Освен разногласията по МРЗ, Тристранката не подкрепи и внесения от ПП-ДБ законопроект за отпадане на почивните понеделници, когато официалните празници се падат в събота или неделя. Единствено Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) застана зад това предложение, мотивирайки се, че България има по-малко работни дни от средното за Европейския съюз.
Не срещнаха пълна подкрепа и други предложения на ПП-ДБ, свързани с ползването на натрупания платен годишен отпуск по време на отпуска за бременност и раждане (почасово ползване), както и искането 15-те дни отпуск по бащинство да не се ползват наведнъж.
