Мими Николова: Първата ми поява на сцена беше пълен провал, властите ме спряха за кариера в САЩ

Легендата на българската поп и джаз музика Мими Николова сподели откровени спомени за своя професионален път и лични изпитания. В ново видео интервю, публикувано в социалните мрежи и развлекателните платформи, певицата разказва за трудните начала и пропуснатите международни възможности. Въпреки възрастта си, тя остава активно присъствие на всяко значимо музикално събитие в страната.

Аз по принцип се интересувам от всичко и когато ме поканят някъде, винаги се отзовавам. Интересно ми е да следя музикалния живот.

Музикалният път на Николова започва в емблематичния хор „Бодра смяна“ под ръководството на Бончо Бочев. Там тя получава солидна подготовка, която сравнява с малка консерватория. По-късно пее в Хора на софийските девойки, където изпълнява сложен репертоар от Дебюси и Гершуин. Първата поява на Мими Николова на сцена завършва с провал заради липсата на отопление. Инцидентът се случва през 40-те години в читалище „Гоце Делчев“. Малката тогава Мими трябва да свири на акордеон популярния руски валс „По върховете на Манджурия“.

Сядам, натискам клавишите, но не излиза никакъв звук. Ръцете ми бяха не просто студени, а направо вкочанясали.

Учителката ѝ се принуждава да обясни на публиката, че концертът няма да се състои заради замръзналите пръсти на детето. Този момент остава единственият голям сценичен провал в дългата ѝ кариера. Пътят към голямата слава се отваря неочаквано чрез среща с композитора Петър Ступел. Той търси естествен глас за филма „Любимец 13“. Така се ражда вечният хит „Замълчи, замълчи“. Легендарната песен „Замълчи, замълчи“ е записана от първия дубъл върху купчина маси. Понеже микрофоните в зала „България“ висели високо, се наложило певицата да се качи върху мебелировката.

И понеже микрофоните там висяха от тавана, а аз съм нисичка, ме покачиха на 3-4 маси, поставени една върху друга.

Николова израства в семейство на свещеник, което ѝ носи прякора „Мими Попската“ в училище. Баща ѝ, висок и синеок мъж, често е обект на подигравки от връстниците ѝ заради атеистичната идеология на онова време. Въпреки това тя запазва вярата си и до днес пее в църковен хор. Подобно на други големи звезди, като Силви Вартан, Мими Николова носи в себе си силната връзка с българските традиции и духовност.

Интересът ѝ към джаза се развива чрез тайни слушания на чужди радиостанции. Тя следи предаванията на Уилис Коновър по „Гласът на Америка“, които по това време се считат за идеологическо оръжие. За да разбира текстовете на любимите си изпълнители като Ела Фицджералд и Франк Синатра, Николова завършва английска филология. Николова завършва английска филология, за да пее джаз с перфектно произношение. Тези познания ѝ помагат в трудните години след демократичните промени, когато концертният живот замира.

Когато пеят на родния си език, на много изпълнители не им се разбират думите.

През 90-те години певицата започва да дава частни уроци по английски език. Сред нейните ученици са били и децата на бизнесмена Емил Кюлев, известен като Емо Макарона. Изпълнителката е преподавала чужд език на децата на бизнесмена Емил Кюлев. Тя си спомня с усмивка за бронираните коли, които са я превозвали до имението в Бояна.

Един от върховете в кариерата ѝ е участието на фестивала „Ямаха“ в Токио през 1977 година. Там тя впечатлява японския композитор Мицутоши Ватанабе. Той настоява Николова да представи негова песен на големи форуми в Малта и САЩ (Флорида). Властите спират певицата от участие на фестивали в САЩ и Малта през 70-те години. Комитетът по култура отказва с аргумента, че български изпълнител не може да представя Япония в чужбина.

Ватанабе пращаше писмо след писмо, но тук отсякоха: „Как така ще представяте Япония в чужбина?“.

Въпреки пропуснатите шансове за световна кариера, Мими Николова не съжалява за нищо. Тя продължава да вълнува публиката с изпълнения на класики като „Лунни лъчи“. Подобно на опита на по-младите си колеги, сред които е и Деси Добрева, тя доказва, че съчетаването на образование и талант е ключът към дълголетието на сцената. Днес нейните песни се възраждат и се посрещат с бурни аплодисменти от всяко поколение.