Милиардите на депозит: Как влоговете на българите могат да изплатят целия външен дълг
Депозитите в българските банки достигнаха 184,8 млрд. лв., което е достатъчно за изплащане на целия външен дълг и изграждане на мащабна инфраструктура. Същевременно държавният дълг се очаква да нарасне до 37,6 млрд. евро през 2026 г.
Ако парите в депозити се превърнат в инфраструктура, с тях може да се довършат магистралите “Хемус” (на снимката) и “Струма”, да се построят “Черно море” и “Рила”, да се довърши магистрала “Янтрa” от Русе през Велико Търново чак до Маказа.
Българските граждани и бизнес държат в банките сума, която би могла да трансформира изцяло икономическия облик на страната. Към началото на 2026 година депозитите в родните трезори достигат внушителните 184,8 млрд. лв. (94,4 млрд. евро). Тези средства, макар и стоящи при символични лихви под 1%, притежават потенциала да покрият целия брутен външен дълг на България и да финансират мащабни инфраструктурни проекти без нужда от нови заеми.
Анализът на данните показва, че само с влоговете на домакинствата, които възлизат на 107 млрд. лв., държавата би могла да изчисти задълженията си. Брутният външен дълг на страната е 54,2 млрд. евро, което означава, че след пълното му изплащане биха останали още около 40 млрд. евро. Тази сума е десет пъти по-голяма от ресурса в Сребърния фонд, гарантиращ пенсионната система. Рязък скок на влоговете се наблюдаваше през цялата 2025 година, провокиран от подготовката за влизане в еврозоната и безплатното превалутиране от 1 януари 2026 г.
Ако тези капитали се насочат към реалната икономика, България би могла да довърши магистралите „Хемус“, „Струма“, „Черно море“ и „Рила“. Средствата биха стигнали за тунелите под Шипка и Петрохан, нови мостове над Дунав и изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Въпреки този огромен ресурс, парите остават пасивни, тъй като българският пазар на стоки и услуги няма капацитета да абсорбира такъв финансов обем наведнъж.
Новите реалности обаче чертаят и тревожни тенденции. Според данни на Министерството на финансите, държавният дълг се очаква да достигне 37,6 млрд. евро през 2026 г., което представлява 31,3% от БВП. Проектът за бюджет предвижда поемането на нов дълг до 10,5 млрд. евро за покриване на дефицити и рефинансиране. Експертите отбелязват, че задлъжняването на глава от населението расте главоломно – от 21 905 лв. в края на 2025 г. до над 30 000 лв. през настоящата година.
Докато влоговете на гражданите отбелязват рекорден годишен ръст от 19,8%, държавата е изправена пред предизвикателството на нарастващия външен дълг, който се увеличава с 280 евро всяка секунда през 2026 г. Икономистите предупреждават, че макар влизането в еврозоната да улеснява достъпа до кредитиране, липсата на инвестиции в ключова инфраструктура чрез наличния вътрешен капитал остава пропусната възможност.
