Милен Керемедчиев: България не е легитимна цел за иранските ракети
Бившият заместник министър на външните работи Милен Керемедчиев анализира рисковете за България от конфликта между Иран и Израел. Той посочва, че страната ни не е пряка цел, но съществуват опасности от „спящи клетки“.
Милен Керемедчиев
В момента Иран и Израел водят изключително интензивни ракетни удари в двете посоки. Скоростта на настоящите бойни действия е безпрецедентна за региона. САЩ и Израел действат бързо и решително срещу иранските заплахи. Вижда се ясно, че Иран се е готвил за този сценарий от самото начало. Техеран е планирал своите действия въпреки водените преговори в Швейцария.
Бившият заместник министър на външните работи Милен Керемедчиев анализира ситуацията пред БНР. Той подчерта, че Иран е подготвен за дълъг въоръжен конфликт. Иран е подготвил своите ракетни и дронови установки чрез предварително разпръскване на техниката. Това прави тяхното издирване и унищожаване изключително трудна задача за съюзническите сили. Въпреки това израелската армия и САЩ постигат успехи в поразяването на целите.
САЩ и Израел прецизно унищожават иранските пускови установки и ракетни комплекси. Тези действия целят да намалят капацитета на Иран за нанасяне на далечни удари. Ударите срещу Иран бяха очаквани и внимателно координирани между съюзниците. Иран все още разполага с голям брой ракети със среден и дълъг обсег. Техните ресурси обаче започват рязко да намаляват под постоянния обстрел.
Регионалните играчи заемат различни позиции в този мащабен конфликт. Турция например запазва специфична дистанция от преките военни действия.
Не смятам, че Иран ще предприеме каквито и да е последващи действия към Турция, тъй като Турция, знаете, по принцип се въздържа да предоставя своите бази за американски удари към свои съседи.
Турция поддържа твърда позиция срещу действията на Израел в момента. Това я предпазва от превръщането ѝ в мишена за Техеран.
България също остава извън прекия обсег на иранските военни планове. България не разполага с американски бойни бази или самолети, което я изключва като легитимна цел. Нашата територия се използва само за прелитане на самолети на НАТО. Това е стандартна процедура за много европейски държави-членки на Алианса. Няма заплаха от ирански удар по България според експертните оценки.
В България в момента са базирани единствено американски самолети-цистерни. На територията на страната се намират самолети-цистерни, които оказват единствено логистична подкрепа. Тези машини помагат за прехвърлянето на изтребители от Великобритания към базите в Йордания и Катар. Това не означава, че страната ни е база за преки бойни действия срещу Иран. Стратегията на Техеран е насочена основно към Израел и държавите от Персийския залив.
Рискът за България е по-скоро косвен и свързан с хибридни заплахи. Основната заплаха за страната ни идва от евентуално активиране на „спящи клетки“ на ислямистки организации. Тези групировки често получават подкрепа от Иран за своите операции. Вече виждаме нападения над американски и израелски обекти в Пакистан и Близкия изток. България трябва да следи внимателно за активността на такива радикални елементи на своя територия.
Милен Керемедчиев смята, че е необходимо свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Страната ни трябва да засили координацията със своите съседи в региона.
Според мен би било добре България да засили своята координация и с Гърция, която, виждате, много активно започва да участва в защитата на Кипър, изпращайки там бойни сили; с Румъния и Турция.
Франция също увеличава своето присъствие в Средиземно море, което изисква обща европейска стратегия.
Възможно е САЩ да разширят сухопътните операции чрез включване на кюрдските сили. Това би създало ново напрежение и риск от бежанска вълна към Европа. България трябва да има готовност за подобно развитие на събитията. Единната позиция на ЕС и НАТО все още се изгражда в движение.
Политиката на президента Тръмп също внася елемент на несигурност. Първоначалните му обещания за икономически фокус отстъпват пред агресивна външна политика. Сенатът му осигури лостове за продължаване на военните действия в региона. Това показва, че конфликтът може да не приключи толкова бързо, колкото мнозина очакваха. България трябва да остане бдителна и да координира действията си със своите партньори.
